НЕДЕЛНО УТРО Излиза всяка неделя. Редактор – Ст. Танев, София, п-ца “Дневник”, 2о, цена 1 лв., год. аб. – 50 лв., тираж 6000 – 7000. Неделно литературно издание “Утро”. Съдържа забавно четиво – репортажи, разкази, съобщения и сензации. 1 1 – 52 2 ян. – 25 дек. 1922 2 53 – 110 1 ян. – 24 дек. 1923 3 111 – 229 31 дек. 1923 – 4 март 1926 4 230 – 273 14 март – 26 дек. 1926 5 274 – 331 2 ян. 1927 – 8 ян. 1928 6 332 – 387 15 ян. – 30 дек. 1928 7 388 – 442 6 ян. 1929 – 5 ян. 1930 9 443 – 496 12 ян. 1930 – 16 ян. 1931 10 497 – 562 25 ян. 1931 – 24 апр. 1932 Издание на “Утро”. 18-22 ненамерени. 2, 53 загл. “Коледно утро”. От 50 дир.- ред. Ст. Д. Танев. 8 прескочена. Вестник “Неделно утро” излиза като седмично издание на най-тиражния български вестник до 1944 г. – в. “Утро”. Самият в. “Утро” (1911-1944) е един от най-модерно оборудваните български вестници със собствена печатарска техника, със специализиран рекламен отдел, с фотограф-художник (известния Петър Морозов). Стремежът му е като сутрешно издание винаги да дава първи най-важните родни и световни новини, като в същото време държи на популярното и забавно поднасяне на материалите. Основната фигура, която стои зад успеха на в. “Утро” от първия до последния му брой (вестникът е спрян на 8 септ. 1944 г.), е неговият дългогодишен редактор Стефан Д. Танев. Неуморен журналист, както го описват всички, той списва почти изцяло сам и седмичното приложение “Неделно утро”. Приложението залага на популярното неделно четиво, на светската и културна хроника. Повечето публикации са насочени към интересите на жената и домакинството. За литературната и културна история изданието е интересно преди всичко с културната си хроника, както и с преводните материали от чуждия печат. Поезията напълно липсва на неговите страници. Публикуването на творби от чуждите литератури има подчертано информативен характер и по-скоро се стреми да запълни свободното време на читателите на “Утро” с четива, разширяващи културния му кръгозор. Рецензират се предимно популярни за времето си второстепенни френски романи. Културната хроника на изданието се представя чрез разнообразни по характер теми. Една от постоянните рубрики е “Из живота на художниците”, в която са регистрирани интересни моменти от живота и творчеството на различни по националност творци. В 1, 3 е представен Рафаело с основни акценти – “Разплащане с картините му” и “Златните монети на великия Рафаело”. Тематично близка с тази рубрика е и “Класически творения”, където се съобщава, че картините на Рембранд и другите класици поевтиняват (1, 3). Значителен брой са и литературните портрети на чуждите писатели. По повод 300-годишнината от рождението му френският комедиограф Молиер е представен с няколко публикации (1, 4). Основните акценти тук са “Молиер като писател и актьор” и “Неговият живот и смъртта му”. Публикации за годишнина на Уилям Шекспир намират място в 2, 72: “В родния град на писателя”, “Под съд за кражба”, “Първият му занаят”, “Момчетата на Шекспир” и “Раждане и смърт”. За отбелязване са също така публикациите, посветени на 25-годишнината от смъртта на Емил Зола (5, 319) и 30-годишнината от смъртта на Оскар Уайлд – “Страшната трагедия на един голям писател” (5, 297) с основни акценти: “Презрян и отхвърлен от всички”, “Всред дъжда без стотинка на открито”, “Последните минути”, “Само седем души след ковчега му” и “Скръбта е най-великото нещо”. Друга постоянна рубрика е “Из живота на... писателите”. В 1,3 е представен “Един портрет на Гьоте – гениалният писател преди смъртта си”. В същата рубрика е поместен и “Американският” дуел на Александър Дюма” (1, 6). От рубр. “Литературна хроника” ще посочим бележките “Арцибашев тежко болен”, “Новата руска литература в немски превод”, “Броят на литературните списания в Германия”, “Немски превод на Вазови стихове”, “Новата скандинавска литература” (1, 6). Специално място в културната хроника е отделено на публикациите, посветени на Достоевски. В 1, 6 е поместено “Неиздадено писмо на Достоевски” с подзагл. “Работих и страдах! Знаете ли какво значи да пишеш?”, подписано с “Ваш Достоевски”. Други материали, посветени пак на големия руски писател, се насочват към мълвата и сензацията, като надничат в личния му живот: “Достоевски ревнив” (2, 103). Публикувани са и фрагменти от дневника на жена му Ана Григориевна, “една рядка съпруга” (3, 165). Любопитни са статиите “Как е умрял Чехов” (1, 7) – спомени на неговата жена, “Кои са убийците на Пушкин” (5, 322) и посветеният на Ст. Пшибишевски материал върху неговото творчество (5, 327). Мемоарното четиво и дневникът са на почит из страниците на “Неделно утро”: “Мемоарите на Махатма Ганди – водител на индийските националисти” (5, 298), «Дневникът на Достоевски от 1860» (5, 318) и други мемоари на модни за времето си и забравени днес фигури. Публикациите в културната хроника на “Неделно утро” имат подчертано информативен характер и предоставят на българските читатели редица подробности за живота и творчеството на различни по националност творци на културата и изкуството. Неголям дял от страниците на вестника заемат преводните белетристични произведения. Сред тях ще посочим разказа “Вампир” от Ян Неруда (2, 68), подписан от преводач с псевд. “Lа femme” – Ружа Танева. Същият псевдоним се среща и в други броеве на изданието – например под разказа на А. И. Куприн “Пандрю” (1, 3). Макар да излиза десет години, в. “Неделно утро” няма принос за развойните тенденции на българската литература от този период. Онова, което прави изданието интересно за тогавашните абонати, са любопитните четива, предимно по материали от чуждия печат, които се занимават повече с личния живот на известните личности. “Неделно утро” предлага популярна смесица от културна хроника, информации за модното в европейския роман, пикантни информации за писатели и хора на изкуството, забавни и неангажиращи текстове. Георги Георгиев