ФЕНИКС Научно-литературно списание. Излиза месечно. Гл. ред. Д. Облаков. Орхание. Книжарница и печатница на Мар. Н. Недков – Орхание, юни 1922 г. 8о. Год. аб. 25 лв. 1 1 1922 Сп. “Феникс” излиза в един-единствен брой. Че е дело на млади хора, съдим от записаното в неговата програма: “Важна е младостта, защото подготвя хората за живота. Само науката и просветата могат да подготвят младежите. Ние едва ли бихме се наели с нашето списание с тази задача, защото сме млади и се чувствуваме безсилни, но искаме нашето списание да възбуди любов към науката и литературата.” Поместените в списанието литературни произведения са издържани в поетиката на символизма. Например образността на поемата в проза “Самотник” е изградена от “златни замъци”, “бездънни гори”, “неръкотворен чертог”, “девствена царкиня”, “огнеструйни диаманти”, “вледеняваща самота”, “весталки на приказен храм” и др., които очертават мечтанията и самотата на автора. В същата тоналност са издържани и стихотворенията “Из “Книга на битието” от Г. Налбантски и “Тиха песен” от Ив. Налбантски. В тях доминират тъга, блян по любимата, отзвуците на първите любовни трепети. Поместена е и част от пиесата “Към щастието” на Ив. Налбантски. Всъщност с това се изчерпват художественолитературните опити на младите сътрудници на “Феникс”. Освен тях в тази единствена книжка на списанието е отделено немалко място на личността на Рабиндранат Тагор, който през 1913 г. получава Нобелова награда за литература и предприема околосветско пътешествие. След биографични данни за писателя и преглед на творбите му авторът Г. Н. (най-вероятно Георги Налбантски) откроява ценното според него в творчеството на индийския поет. И посочва, че това са любовта и нежността, дълбокият мистицизъм и проникновение в душата на природата. Сърцето на поета той нарича “храм на истинска любов” и определя любовната страст в творбите му като чиста и нежна, без всякакви плътски влечения, увенчана е с ореола на невинността. В заключение изтъква, че Тагор е един от най-великите певци на любовта. Паралелно са отпечатани фрагменти от поемата “Градинарят”, без да е посочен преводач. В рубр. “Книжнина” е поместена кратък отзив за брошурата на [Георги] Попиванов “Какъв е Христо Ботев” (1922). Списанието я препоръчва на читателите си, тъй като в нея авторът – учител в Орханийската гимназия, оборва мнението, упорито поддържано от “крайните социалисти-комунисти”, според което Ботев бил изцяло социалист-комунист. От редактора Д. Облаков е отпечатана статията “Значението на младежките просветни дружества”, която представя доста утопични възгледи за младежка самоорганизация. “Феникс” е от типа на ефимерните литературни издания и не оставя следи в историята на литературния ни печат – освен като каталожна единица. То е по особен начин трогателно, защото е списвано от млади хора, а и заради благородните подбуди на издателите си, но това не може да преодолее неговата незначителност. Радка Пенчева