СВЕТЛОСТРУЙ Лист за литература и критика. Разград, п-ца П. Антонов. 4о. Ц., 1 лв., год. аб. 10 лв. 1 1–2 май – юни 1922 2 ред. к-т: Люб. Георгиев (гл. ред.), Ник. Панчев (съред.), Г. Данчев, А. Балтаджиев, Анг. Георгиев и Ил. Тодоров. В уводната статия “Към единение” (1) главният редактор Л. Георгиев посочва задачите на списанието. Преди всичко – адресира го към младежката аудитория. Второ – конфронтира го с други младежки издания, които не посочва, но чиито сътрудници нарича “нищожни човечета” и ги обвинява в простащина, разединение и безидейност. “Светлоструй” издига принципите на “литературно единение”, красота, щедрост, високопарно говори за “скрижални истини на бъдещето”, на младежката душа и т.н. И обещава излизане от хаоса, разрешаване на всички злободневни въпроси, които вълнуват младежкото “литературно бунище”. Тези мисли се допълват от непосредствено следващия редакционен материал “Вместо програма” (1), в който основно се говори за “чистото изкуство на красотата”, за възвишеното, възправено срещу долното и пошлото. Очевидна е амбицията на “Светлоструй” да изложи програма, естетическа платформа, да издигне обществена цел. Кн. 2 се открива с нова статия на Л. Георгиев – “Нашата същност”, в която, след като подчертава какъв “фурор” е произвела първата книжка на списанието (“напълно изчерпана”, “стотиците възторжени писма на читателите”), авторът се впуска в отговор на въпроса “Къде е пътят?”, визирайки пътя на литературата ни изобщо. Патосът негативира българските модернисти (с уточнението, че става дума за подражателите, а не за модернисти от ранга на Метерлинк и Бодлер) и експресионисти. И тук вече конкретно се сочат списанията “Лебед” и “Crescendo”, с които очевидно – поради факта, че излизат в провинцията по същото време – редакцията се опитва да си съперничи. Авторът настоява за “разбираемост на изкуството”, той е против всякакви школи, за свобода на “мисъл, техника, интуиция”, за следване на идеите на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Яворов. “Къде е пътя?” (2) – пита отново Л. Георгиев и отново дава воля на отношението си към сп. “Лебед” – “достоен ученик на шумнобурните, бездарноманиячните и неуравновесени” “Везни”. Очевидно на редакторите на “Светлоструй” не липсват идеи (неизбистрени, незрели), амбиции, желание и воля да направят сериозно списание, но това се оказва начинание без творческо покритие (а със сигурност и без материална осигуреност). И “Светлоструй” споделя съдбата на много други краткотрайни младежки издания, като спира след втората си книжка. В художествения си отдел “Светлоструй” предлага изключително стихотворения и все още модните тогава “стихотворения в проза”, лирически миниатюри, фрагменти и др. написани основно от редакторите на списанието. Тази поезия звучи тривиално, оставя впечатление за неоригиналност, епигонство и не надхвърля средното равнище на младежката поезия на своето време. Преобладават вариации на тема “любовна болка”, “тишината на скръбната душа”, “безмълвието на нощта”, “сиротна душа”, “черна птица” и др. под. Под заглавие “Последни акорди” (1) своите вълнения в стихове предлагат Елга Тихомирова, Л. Йорданов, Ст. Атанасов. Ник. Панчев, Г. Добрев и Ил. Тодоров, обединяват творческите си усилия в цикъла “Цветя от нашите полета” (1). Заглавията, изразяващи определени душевни нагласи – униние, горест, безпътица, разлъченост, са красноречиви за резигнативните настроения на младите автори в списанието. Подобна интонираност има и цикълът на В. Пенчев “Песни” (2), миниатюрите на Ив. Минковски (2), стиховете на Вл. Радев “Валдемар” (2). Изключение от тази преобладаваща сантиментално-любовна тоналност прави в експресионистична посока Магда (неразкр. псевд.) във “Феликс” (1): “Хвърляй ръце в бесния танц..., целувай..., черни искри пронизват цветни воали...” Единствената критическа публикация в “Светлоструй” за първата художествена изложба на ученическото художествено дружество “Микел Анжело” (2) e написана от редактора Л. Георгиев. “Светлоструй” е поредният опит на младата следвоенна интелигенция от провинцията да създаде своя творческа трибуна – доказателство за нейните амбиции, културно равнище и естетически вкус. Въпреки краткия си живот, списанието остава интересен факт в културната история на Разград. Кети Бъклова (Институт за литература - БАН)