NALIS Repository

Южни цвѣтя : Полу-мѣсечно списание за литература и критика

Южни цвѣтя : Полу-мѣсечно списание за литература и критика

 

ЮЖНИ ЦВЕТЯ Полумесечно списание за литература и художество. Урежда ред. к-т. Пловдив, печ. Братя Йонови. 8о. Ц. 3 лв., год. аб. 60 лв. 1 1 1 ян. 1921 Литературното списание “Южни цветя” излиза в една-единствена книжка в Пловдив на 1 януари 1921 г. Макар и с амбициозното подзаглавие “Полумесечно списание за литература и художество”, то прекратява без предизвестие съществуването си още след първия брой. Имената на редакторите не са посочени, липсва уводната редакционна статия, придружаваща обикновено всяко ново периодично издание. Библиографските данни са оскъдни. То всъщност е списание-еднодневка в книжовния ни живот, представляващо днес интерес преди всичко с фактологическата основа на публикуваните материали. “Южни цветя” помества стихотворения, импресии и статии по литературни въпроси. Преводи почти липсват, а оригиналните творби са слаби, написани в духа на символистичната поезия, с подражателен характер. Част от включените в изданието автори са подписани с неидентифицирани псевдоними и инициали. В края на списанието се съобщават данни за литературния живот в Пловдив и страната. Стихотворенията и импресиите в списанието не се отличават с особени художествени качества. Тематиката е твърде ограничена: пейзажна лирика, любовни чувства, спомени за миналото, патриотични пориви. Така например Ст. Атанасов е поместил две стихотворни миниатюри – “Стелят се мъглите...” и “Тиха прохлада веч пада с нощта”, в които се откриват несъмнени символистични навеи. В любовното стихотворение “Малка ме мома залюби” Син синчец използва народния мотив за интерпретация на интимното чувство. В стихотворението на А. П. Тодоров “Поету” авторът патетично заявява, че задача на поета е да залюби световните мъки, да възпее робските тегла и славните борби. Всичко това създава впечатление за епигонство, за вторичност на тези творби. Импресиите са в същата минорна тоналност – възхвала на родния край и съзнание за невъзвратимостта на детството, тъга по отишлата си любов и приятелството, чувство за самота. В “Сенки” Д. Саков изповядва желанието си да се върне отново в родния край. В импресията “Есенни мотиви” Кр. Иванов споделя мъката от самотата си. Д. Бакев в двете си импресии – “На Коцето” и “На Е. Д.” изразява тъга по изгубената първа любов и искреното приятелство. В списанието са включени и две преводни импресии: “Скица” от П. Г. Кар и “Ти си тъжна” от Ю. Неволин. И при двете творби преводачът не е отбелязан. Във втората част на списанието са включени две статии за литературата – “Литературата и практическият живот” от В. У. и е преводната “Хеда Габлер (Или за излишния човек)” от Редко. От тях обаче не е възможно да се съди какъв би бил литературнокритическият отдел на списанието, защото то спира след първия брой. В “Литературата и практическият живот” В. У. застъпва мнението, че литературата задоволява потребностите на духовния живот на човека и го насочва към търсенето на съвършенство и щастие. Според автора тя оказва могъщо влияние върху обществото, защото уравновесява отношенията в практическия живот и го тласка напред. Критическият етюд от Редко (Е. Редко, автор на изследване върху Ибсен, излязло в руския печат през 1905 г. – б.р., П. В.) явно е част от по-голямо изследване, защото в края му се обещава продължение, но по обясними причини то не се появява. Преводът е сравнително добър. Преводачът и езикът на превода не са посочени. Изследването анализира драмата на Х. Ибсен “Хеда Габлер”, в която се разглежда проблемът за призванието и драматичното раздвоение на личността. Списанието завършва с рубриката “Литературни новини”, в която се съобщават литературни факти от Пловдив и страната. По-голям интерес тук представлява известието за отлагане на честването юбилеите на Цанко Церковски и Кирил Христов. Сп. “Южни цветя” не остава в историята на българската литературна периодика със значими автори или творби. В това отношение то наподобява редица други следвоенни литературни издания, чийто краткотраен живот и посредствено художествено равнище дават основание да ги причислим към т.нар. “литературни еднодневки”. Ралица Маркова

Recent Submissions

Search DSpace



Advanced Search

Browse

My Account

Discover

RSS Feeds