NALIS Repository

Маскарадъ : Мѣсечно списание за художествена литература

Маскарадъ : Мѣсечно списание за художествена литература

 

МАСКАРАД Месечно списание за художествена литература. Урежда Пепо Григоров. Лом. Печ. А. Димитров. 4о. 1 1 1 януари 1921 “Маскарад” е поредният опит на млади ентусиасти от провинцията да издават литературно списание. Очевидно начинанието се е оказало непосилно (преди всичко по финансови причини) и то остава с една-единствена книжка. Списанието се открива с рисунка – глава на Албер Самен, от Феликс Валотон, текста за поета от Реми дьо Гурмон (вероятно откъс от по-обширен портрет) и стихотворението “Провинциално ноктюрно” от А. Самен. Тези начални страници, представящи известния вече у нас и високо ценен от “големите” Дебелянов и Лилиев френски поет-символист и историк и критик на символизма, могат да се приемат и като програмни за естетическата линия на списанието. В 15-те страници на “Маскарад” преобладава поезията: Йордан Бакалов (Стубел) - “На брега” (препечатано от сб. “Водолей”, 1920), Димитър Хаджилиев – “Виолини”, Димитър Симидов – “Триолети”, Йордан Стратиев – “Вечерни светлини” (също препечатано от “Водолей”, 1920, като при това погрешно над стихотворението стои името на Йордан Бакалов, а Стратиев е вярно посочен на заглавната страница), Борис Първанов – “В каменния град”, Стоян Олчев – поетическият цикъл “След заник”. Авторите са млади поети, родени в последните години на ХІХ век, които вече са печатали стихове в “Българан”, “Смях”, “Везни” и др. Скоро след това повечето от тях издават първите си книги – Дим. Симидов. Стихотворения. 1923; Й. Стратиев. Велики петък. 1927; Ст. Олчев. Разкази.1926; Й.Стубел. Съдба.1925. Тяхната поезия, наред с импресиите на Д. Дебелянов – “L`irreparable” (печатано за първи път през 1912 г. в сп. “Съвременна мисъл”), и Хр. Г. Казанджиев – “Писмо”, с преобладаващата минорна тоналност – тъга , умора, самота – оформя символистическия профил на списанието. Единствената статия в “Маскарад” е на също така млад поет, по-късно белетрист и автор на пиеси – Георги Караиванов, и е озаглавена “Творци и изкуство”. Тя е насочена към младите, чието творчество трябва да бъде поощрявано от критиката. Основните акценти в емоционалното изложение са “нови идеи”, “нови естетически вкусове”, “нови тонове”, “нови краски” и т.н. Авторът изразява непримиримост към безличието, към “робското подражание на великите майстори”, призовава за самобитно творчество. С тези патетични редове завършва и единствената книжка на списанието. Макар и мимолетно, “Маскарад” е знак, че и след войните поезията на символизма – като идеи и форми – остава привлекателна и донякъде безалтернативна за новото поколение. Изданието е доказателство и за раздвижване на културния живот, за наличие на творчески пориви и стремеж към изяви в началото на 20-те години даже и далеч от столицата. Катя Бъклова

Recent Submissions

Search DSpace



Advanced Search

Browse

My Account

Discover

RSS Feeds