• 

  Title: Фамилни къщи на братя Парушеви  Author: Никола Лазаров (архитект) Date: 1911 Abstract: Къщите на братя Парушеви представляват изключение в творчеството на архитекта Никола Лазаров, който е френски възпитаник и познавач на ордерните системи, почитател на барока, на формалната симетрия и пищната декорация. Но в тези две сгради можем да открием безспорните белези на сецесиона в неговия романтичен вариант, такъв какъвто го намираме в работите на Х. Гимар. Формата на покривите е уникална за българската архитектура, а липсата на декорация – за творчеството на архитекта. Забележителното въздействие обаче се постига съвместно от архитектурата и ситуирането на сградите като своеобразна порта от изток към центъра на София.
• 

  Title: Стопанско училище ”Мария Луиза”  Author: Георги Фингов (архитект); Кирил Маричков (архитект) Date: 1907 Abstract: В периода 1903 г. - 1907 г. архитектите Фингов и Маричков проектират и построяват три учебни сгради и Стопанското училище е една от тях. Като обемна композиция сградата не е от особен интерес. Тя представлява двуетажен легнал обем оформящ ъгъла на две улици. От значение е изявената сецесионова стилистика на декорацията, която е запазена в оригиналния си вид. В момента сградата се ползва за музей на МВР.
• 

  Title: Фамилна къща на арх. Г. Фингов  Author: Георги Фингов (архитект) Date: 1907-1908 Abstract: В проекта на собствената си къща архитектът развива план от свободно преливащи едно в друго помещения, осигурява максимално функционално удобство според желанието на обитателите и същевременно изгражда динамично възприятие на пространството, но и на външния образ на сградата. Външната архитектура е напълно лишена от декорация. В нея се чувства влиянието на Й. М. Олбрих и на северния ар нуво на Е. Сааринен.
• 

  Title: Софийска банка  Author: Георги Фингов (архитект); Димо Ничев (архитект); Никола Юруков (архитект) Date: 1910-1913 Abstract: Пространствената композиция на сградата събужда известни барокови асоциации. Ъгълът е увенчан с купол, непосредствено под който е поставена фигурата на бог Меркурий – покровител на търговците. Така в декорацията на сградата присъства символиката: търговията и акуратността – представени от бог Меркурий, а свободата и закрилата – изобразени чрез орлите с разперени криле над главния вход. Сгадата продължава да се изпълнява банкови функции като е реставрирана и реконструирана 2010 г.
• 

  Title: Фамилна къща на В. Моллов  Author: Никола Лазаров (архитект) Date: 1909 Abstract: Къщата носи безспорите белези на сецесона в неговия френски контекст, поради факта, че арх. Н. Лазаров е френски възпитаник. Независимо от симетрията и бароковите внушения, авторът постига мекота и топлота на формите: моделира софитите на еркерите в плавни преходи, сменя класическите конзоли с плавно извити подпори. Меки са и овалите на прозорците, мека е и голямата дъга и балдахинът под нея. Сградата е била увенчана с мансарден покрив с богато развит централен мотив, но той не е възстановен след разрушението.
• 

  Title: Българска търговска банка  Author: Георги Фингов (архитект); Димо Ничев (архитект); Георги Апостолов (архитект) Date: 1920–1925 Abstract: Сградата оформя едната страна на малкия триъгълен площад Гарибалди, като представителните фасади са оформени към площада и по ул. Граф Игнатиев. Специално разработен с елементи изявяващи вертикалната посока е ъгълът гледащ към ул. Княз Александър I, но главният вход е оформен към площадното просатранство. При построяването й, пред нея е имало достатъчно място от където тя да може да бъде възпримана цялостно в тази си най-представителна част: ъгълът – богато разработен, с кулминация в скулпурната декорация на атиката и кулата зад нея, и крилата от двете страни оформящи тъпия ъгъл. В момента високите сгради срещу нея позволяват сградата да бъде виждана само на части. Интериорът, както е характерно за сецесиона, е разработен детайлно заедно със сградата и е изключително красив: гипсови тавани с бронзирани елементи, парапет на стълбището от гранит и ковано желязо, цветни подови теракотени настилки и резбовани дървени врати.
• 

  Title: Хотел Империал  Author: Кирил Маричков (архитект) Date: 1917-1920 Abstract: При построяването си сградата се е извисявала с пет етажа над околното застрояване. Сега тя оформя единия ъгъл на квартал зает от едни от най-представителните сгради в центъра на София и граничи непосредствено с Президентството на РБългария. В силуета по улица Съборна нейният двоен мансарден покрив все още стърчи над съседната сграда. Тя неаизменно е била определяна като една от най-модерните за времето си сгради – с елегантно обзаведени стаи, луксозни апартаменти, централно отопление, течеща топла вода и телефон, но най-същесвена е стоманобетонната конструкция, която заедно с късмета спогама за оцеляването й по време на бомбардировките над София 1944 г. Сградата впечатлява с изключително богатата си и прецизно изпълнена декорация - каменната пластика на балконските парапети, фризовете, гирляндите върху вертикалните елементи, растенията покрили софитите на най-долните балкони създават усещане за празник и жизненост. Характерното за Сецениона съчетаване на материалите камък и метал (входната врата, балконските парапети и обличането на мансардния покрив) създава във фасадите на хотел Империал елегантен образ с елементи на лукс и достолепие.
• 

  Title: Софийска синодална палата  Author: Петко Момчилов (архитект); Юрдан Миланов (архитект) Date: 1904-1910 Abstract: Архитектите изграждат образ в романтичен дух като използват елементи от средновековната българска архитектура, най-вече внушения от църквите в гр. Несебър. ”Но романтичното припомняне е преведено на универсалния език на сецесиона. То е тържествено, но и съвременно – с жизнерадостните растителни стилизации и многообразието от дъгови и линеарни фризове изпълнени в многоцветна майолика.” П. Йокимов. Сградата е седалище на висшия клир на Българската православна църква.
• 

  Title: Централна общинска минерална баня  Author: Петко Момчилов (архитект); Харалампи Тачев (художник) Date: 1907–1915 Abstract: Първият проект за сградата е резултат на спечелен конкурс и е на архитект Emil von Förster. По поръчка на столичната община архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер преработват конкурсния проект. В последствие арх. Петко Момчилов изработва работен проект. Сградата на Софийската минерална баня впечатлява с многопланова композиция, развита на базата на първоначално барокова пространствена идея. При разработването авторът постига функционална пълнота, ясни рационални връзки и прилага съвременна конструкция. Архитект Петко Момчилов демонстрира ново отношение към пространството и към елементите, които го моделират, характерно за сецесионовите сгради, а именно: многостепенно редуване на форми и промяна на образи извършвана в движение чрез плавни преходи, създаване на гъвкави вътрешни пространства. Външната архитектура на сградата представя нова (сецесионова) стилистична лексика на декорациите и същевременно носи романтични нотки в духа на ранното българско средновековие: многостъпални аркирани отвори, каменни колони, линеарни фризове и медалиони със сакрални образи изпълнени в многоцветна глазирана майолика, а своеобразната интерпретация на Opus Mixtum обединява многообразието в цялостен образ. В момента в сградата се помещава Музей за история на София.
• 

  Title: Централни хали  Author: Наум Торбов (архитект) Date: 1909–1911 Abstract: Първообраза на покритите пазари в европейските градове от края на 19-ти век са халите в Париж. Там те представляват десет павилиона изградени с метална конструкция и покрити със стъкло. Това са революционни за времето си материали, които създават ново усещане за пространство, но по това време (1852 г.) са прилагани по-скоро за индустриални сгради без претенции за представителност. В този начален период на приложение металната конструкция, често се прилага в комбинация с масивни ограждащи стени в стремежа за постигане на представителност. В примери като хлите в Будапеща и след това и в София архитектурният образ на този тип сгради се търси в рамките на романтично обагрен сецесион, събиращ елементи от съответната национална архитектурна история и излъчващ именно представителност. За сградата на халите в София архитектът Наум Торбов използва модерна метална конструкция за покриване на трикорабното общозално пространство, като я съчетава с масивни ограждащи стени. Благодарение на стройните метални колони, които не препречват погледа и изобилната светлина от покривното остъкляване се създава усещането за дълбочина и лекота на вътрешното пространство. Постигнато е единство на пространство и функция и естетизация чрез изявата на спецификата на материалите – характерни моменти от философията на сецесиона.
• 

  Title: Централна синагога  Author: Фридрих Грюнангер (архитект) Date: 1904–1909 Abstract: Сградата на централната синагога има правоъгълен план с централен купол и предверие. Основното помещение е осмоъгълно увенчано с купол и с четири полукупола в ъглите. Бароковата пространствена идея е облечена в одеждите на мюдежарското изкуство, чиято колоритна екзотичност е близка до сецесионовата естетика. Архитектът постига новаторска интерпретация на разноликото декоративно оформление с внушения от Алхамбра до местна византика, с което избягва сковаващия историцизъм и се причислява към сецесионовата стилитика.
• 

  Title: Кино ”Модерен театър”  Author: Димо Ничев (архитект) Date: 1908-1913 Abstract: В сградата се е помещавал първият модерен киносалон на София със зала на две нива и места за 350 зрители. Тя е построена през 1908 г. на мястото на по-стара двуетажна сграда. Сегашната фасада е оформена през 1913 г. когато сградата се разширява, капацитета на киносалона се увеличава като се добавят по-малки зали и фасадата се изнася на уличната регулация. През годините сградата запазва функцията си на киносалон, но от 2014 г. не се използва и се руши.
• 

  Title: Фамилна къща на арх. Димо Ничев  Author: Димо Ничев (архитект) Date: 1914 Abstract: Логично е, че когато архитекът е собственият си инвеститор, той може без ограничения да вложи вижданията си и цялото си изкуство в работата си. В своята къща арх. Димо Ничев показва една много романтична, дори приказна версия на сецесиона. Но многообразието от форми, които прилага и начинът, по който ги композира оставя и усещането за интимното и нежно чувство, което може би го е водило и което предава на зрителя.
• 

  Title: Фамилна къща на Смедовски  Author: Георги Фингов (архитект); Кирил Маричков (архитект) Date: 1907-1908 Abstract: При проследяване на съвместните реализации на двамата архитекти, се забелязва, колко разнообразни и индивидуални са те. Може само да се предполага дали някой от тях е имал по-голяма тежест при изработването на един или друг проект. Все пак тази къща се доближава стилово до изцяло изчистената от декоративни елементи собствена къща на арх. Фингов. Според П. Йокимов и тук може да се открие родство със северните автори на сецесиона.
• 

  Title: Фамилна къща на търговеца Лаос Функ  Author: Георги Фингов (архитект); Кирил Маричков (архитект) Date: 1903 Abstract: Къщата е изградена като вила извън градския център и притежава забележително пространствено и естетическо въздействие. Арх. Фингов я определя като първата истинска есеционова сграда в България. Планът е свободен, добре обвързан функционално, което създава възможност за изграждането на динамичен обем. Красотата на сградата се разкрива последователно в движение, като образите непрекъснато се променят. Силуета се изгражда от множество обемни елементи: еркери, ризалити, фасадни наддавания, тераси. Конфигурацията на покрива включва плоскости с различни размери, наклони и посоки, които допринасят за динамиката на образа чрез отразяването на светлината и създаването на разнообразни сенки.
• 

  Title: III Софийска мъжка прогимназия ”Граф Игнатиев”  Author: Георги Фингов (архитект); Димо Ничев (архитект); Никола Юруков (архитект) Date: 1911-1915 Abstract: Тази сграда е едно от осемте общински училища проектирани в резултат на спечелен търг от архитектите Фингов, Ничев и Юруков. Тримата посещават различни градовое в Германия, Австро-Унгария и Швейцария с цел проучване на най-новите виждания за строителство на учебни сгради. Всяко от училищата е изработено по индивидуален проект, като за всичките е обща сецесионовата стилистика, но с различен акцент. Стремежът на архитектите е бил да създадат образ вдъхващ респект и една цялостно издържана естетика в екстериора и интериора излъчваща спокойствие и изисканост и същевременно възпитаваща вкуса на обитателите.
• 

  Title: Жилищна сграда на братя Иванови  Author: Георги Фингов (архитект); Кирил Маричков (архитект) Date: 1905 Abstract: Съвместните работи на архитектите Фингов и Маричков носят ярките белези на сецесионовото изкуство. Тази е една от къщите, които те проектират след къщата на Лаос Функ. Тук композицията е симетрична и липсва динамиката в изграждането на обемната композиция. Но решението на архитектите е обосновано от градския характер на сградата, ситуирана в централната част и едната калканна стена, ограничаваща възможностите.
• 

  Title: Училище ”Тодор Минков” (Първа девическа прогимназия ”Тодор Минков”)  Author: Георги Фингов (архитект); Димо Ничев (архитект); Никола Юруков (архитект) Date: 1911 Abstract: Тази сграда е едно от осемте общински училища проектирани в резултат на спечелен търг от архитектите Фингов, Ничев и Юруков. Тримата посещават различни градовое в Германия, Австро-Унгария и Швейцария с цел проучване на най-новите виждания за строителство на учебни сгради. Всяко от училищата е изработено по индивидуален проект, като за всичките е обща сецесионовата стилистика, но с различен акцент. Стремежът на архитектите е бил да създадат образ вдъхващ респект и една цялостно издържана естетика в екстериора и интериора излъчваща спокойствие и изисканост и същевременно възпитаваща вкуса на обитателите.
• 

  Title: Фамилна къща на Александър Радев  Author: Антон Торньов (архитект) Date: 1909 Abstract: В тази сграда авторът интерпретира традиционни мотиви от българската възрожденска архитектура, но в духа на новото изкуство. Къщата на Ал. Радев може да се определи като сецесион с подочертан български привкус.
• 

  Title: Фамилна къща на Хр. Шойлеков  Author: Антон Торньов (архитект) Date: 1900 Abstract: В цялото си творчество арх. Торньов е радетел за създаването родна архитектура. Това той прави по различен начин в различните видове сгради, които проектира, използвайки елементи от архитектурното наследство и интерпретирайки ги в духа на Ар нуво. В жилищните къщи той се обръща към възрожденското наследство, което се подчертава с включването във външния образ на елементи изградени от дърво.

View more