МИРОГЛЕД Списание за обществени въпроси, наука и изкуство. Ред. Васил Узунов. София, п-ца на Арм. воен. изд. фонд. 8°. Год. аб. 50 лв. 1 1–10 ян. – дек. 1922 2 1–2 май – юни 1923 От ІІ ред. уреднически съвет. В началото на 1914 г. известният тогава в софийското общество инж. Д. Ведър предлага на група свои приятели и познати, сред които ген. Александър Протогеров, полк. Д. Мустаков, д-р К. Станишев, д-р Хр.Стойчев и д-р Ст. Джубелиев, да основат дружество с патриотично-възпитателна цел. За образец е трябвало да послужат английските възпитателни институти Тhe Royal Institution for Girls. London W.C., институция, основана през 1798 г. След няколко сбирки групата основатели решава дружеството официално да се нарича Възпитателен институт, дава му името "Заря" и приема проектоустав, който в последствие получава одобрението на Министерството на народната просвета. Първият Управителен съвет е избран на 19.05.1915 г. Той е в състав: председател - проф. Ал. Теодоров-Балан, подпредседатели - д-р М. Панчев и инж. Д. Ив. Ведър, секретар - д-р Ст. Джубелиев. Войната обаче принуждава много от членовете и настоятелите на института да отсъстват. Като начало на дейността му може да се смята 26.11.1920 г., когато ръководството се поема от писателя Васил Узунов. "Мироглед" е издание на възпитателен институт "Заря" и естествено поставя целта на института и за своя цел, а именно "...да създава благовъзпитани и благонадеждни граждани и гражданки, които да умеят почтено да живеят, да бъдат правдиви, да обичат ближния си и да работят непрестанно за обществото и неговото нравствено усъвършенствуване" (1). Списанието е организирано и списвано отчайващо зле - като се започне от безбройните печатни и правописни грешки и се завърши с отсъствието на дори и намек за стил и с окаяната вътрешна структура. Всъщност оформени са само две постоянни рубрики, при това - най-несъществените: "Книжнина" и "Хроника". Останалото е, може да се каже, в насипно състояние, а всичко като цяло е свидетелство за удивителна редакторска некомпетентност. Като пример - в една от "Хрониките" в мило пряко (к.м., Б. П.) съжителство се мъдрят следните две съобщения: В с. Чепеларе е образувана кооперация за използуване водите на Чепеларската река за добиване на електрическа енергия. За целта са събрани половин милион лева. Намерена е в Египет една стара медицинска книга от 16-то столетие преди Христа. От тази книга се вижда, че още преди 3 500 години медицината е съществувала като наука. (6) Като се има предвид тежкият следвоенен период, в който излиза списанието, както и неговата насоченост, положителното в публикациите е отсъствието на каквато и да е патриотарщина или истеричен национализъм. За съжаление добрите им качества се изчерпват с това. Художествените текстове в изданието са съвсем малко и повече от скромни. Равнището на поезията не се различава от това на прозата, а то е безусловно издава творческа немощ. Авторите са слабо познати или съвсем неизвестни, а публикациите им често граничат с откровено стихоплетство. В изданието печатат Любен Е. Чакъров - "Сирак" (1), "Мечта" (4), "Падащи звезди" (6); Иво Верен - "Песни" (5), "Вечерни часове (7), "Сълза" (10); Илия Бобчев - "Бой" (7); Павел Тихов - "Утро", "Вечер" (8-9). Белетристиката е представена основно от неговия редактор Васил Узунов - той печата във всички книжки: "Секретаря" (1), "Мебелна фабрика" (2), "Дихание на смъртта" (3), "Тета Суса" (4), "Върху вълните на една любов" (5), "Хаим вехтаря" (6), "Старост" (7), "Стихотворци" (8-9), "Коледа" (10). Разказите му са без каквото и да било творческо присъствие, крайно опростено описателски, с неубедителни персонажи. За съжаление нищо по-добро не може да се каже за останалите автори, които публикуват подобия на разкази в "Мироглед": Кирил Искров - "Един от безсмъртните" (1), "Внучката на стария звънар" (3), "Майчина песен" (4), "Неизвестният" (6), "Бранници зидари" (8-9), "Алея на великите" (10); П. Керемидчиев - "Шейна" (2); Д. Спространов - "Нощ в Белче" (7); Н. Нешев - "Съдба" (8-9). По всичко личи, че с всеки изминал месец списанието изпитва все по-остра нужда и от материали за публикуване, и от средства. Още от средата на годината в специално каре във всяка книжка към абонатите се отправят все по-настоятелни молби да изплатят дължимите абонаментни суми, предпоследните две книжки излизат в обема на една от предишните (две коли), а после кн. 10 едва изпълва половин кола. С нейното излизане през декември 1922 г. "Мироглед" прекратява своето съществуване, без да остави следа в историята на литературната периодика. Богомил Попов (Институт за литература - БАН)