АРТИСТ Майско издание на Съюза на артистите, музикантите и театралните служещи в България. С., печ. на О. Р. К. д-во Освобождение. 4°. Год. аб. 24 лв. 4000 тир. 1 1 1 май 1921 2 1 1 май 1922 3 1 – 4 1 май – 1 авг. 1923 От 3, 2 подзагл. Защитник на интересите и правата на работниците в изкуството. От 3 излиза месечно. 2 ред. Г. Бакалов; от 3, 2 адрес на редакцията: Тодор Лечев. Печата се и в печ.: Франклин (от 2), Едисон (3, 1) и печ. на О. Р. К. д-во Освобождение (3, 2-4). Загл. и на нем. ез. “Артист” е годишно издание на Съюза на артистите, музикантите и театралните работници в България, който е синдикална организация на комунистическата партия. Променливата периодичност на списанието - по една майска книжка за 1921 и 1922 г., а от 1923 г. е обявено като месечно, очевидно сигнализира за материалните възможности на изданието. Идейната насоченост на изданието се потвърждава от ред статии за Съветска Русия, в които се възхвалява новият ред, установен през октомври 1917 г., както и от подбора на поместените материали, вкл. и илюстрациите: спомени на Максим Горки за Ленин, статии на А. Луначарски, М. Калинин, Ервин Пискатор, Г. Димитров, Хр. Кабакчиев, Г. Бакалов, Д. Ив. Гачев, Кр. Кюлявков и др. С веща организация на материала, тематично единство и жанрово разнообразие и с добро графично оформление сп. “Артист” до 3, 2 твърде много се доближава до други издания, редактирани от Г. Бакалов. От 3, 2 адресът на редакцията се променя. Не е ясно кой е отговорен за цялостното представяне на 3, 2 и 3, 4, но те се отличават от предишните по липсата на художествени творби и по втвърдяването на партийната линия. Тези два броя дразнят интелигентния читател с едноизмерността си, те са скучни, дори бедни на информация, ударението в тях пада върху пропагандата и агитацията, с което напомнят партийни документи. 3, 3 е посветена на смъртта на Хр. Смирненски. Твърде е вероятно броят да е редактиран от Г. Бакалов или Кр. Кюлявков, който регистрира доста дейно присъствие на страниците на списанието. В “Артист” няма ясно оформени рубрики с изключение на “Хроника”. Редакцията спазва някаква закономерност в разпределянето на поместените материали: теоретични статии за принципите на пролетарското изкуство; тясно специализирани публикации за отделните видове изкуства - музика, театър и др.; информации за съюзния живот и т.н. Бележките за културния живот в чужбина са твърде бедни на информация и тенденциозно подбрани само в пролетарски дух. Изданието не участва в никакви полемики, изглежда поради оскъдната си периодичност. То спира след августовската книжка от 1923 г., най-вероятно поради септемврийските събития. На страниците на петте книжки (2, 1 не бе намерена) поместените литературни произведения са малко на брой: няколко стихотворения, откъс от пиеса, спомен, биографична статия и есеистични бележки. Българската поезия е застъпена с откъс от “През бурята” (3, 3) и “Въглекопач” ( 3, 3) от Хр. Смирненски в траурната книжка, посветена на смъртта на поета. Чуждата поезия на страниците на списанието е представена от Андрей Бели със стихотворенията му “Русия” (1, 1) и “Манифестация” (1, 1) във великолепните преводи на Н. Хрелков. В броя, посветен на творчеството на Ернст Толер (3, 1), са поместени стихотворението му “Нашият път” и “Безименния” (откъс от пиесата му “Маса човек”) в превод от немски на Гео Милев. Портретът на немския поет и драматург и кратката биографична бележка за личността и идеите му оформят една относително ясна представа за творец от новаторски тип като него. Авторът на бележката не е означен, но може да се предположи, че е дело на Г. Милев, чиито пристрастия към немската експресионистична поезия от онова време са добре известни. В раздела за белетристика и литературна критика място в изданието е намерил един спомен на Максим Горки – “Владимир Илич Ленин” (3, 1). Качеството на превода е много добро, на преводачът не е означен. Може да се предположи, че е дело на редактора Г. Бакалов или на някой от близките му сътрудници. Културологичен характер има поместената кратка биография на Бетовен – “Нашия портрет” (3, 4), а графичният портрет на композитора върху корицата на списанието указва тематиката на броя. Заслужава да се отбележи есеистично написаният материал “Угасна нашето светило” (3, 3), посветен на смъртта на Хр. Смирненски. Авторът Крум Кюлявков свързва името на поета с борбите на пролетариата и от името на работниците изразява топлото им отношение към Смирненски, като оставя на утвърдените литературни критици да направят пълно и цялостно изследване и оценка на неговото творчество. Скръбта и болката от загубата на човека и поета неизменно се свързват с пролетарските идеи, движение, литература: “Аз искам с тия няколко редове да подчертая само голямата загуба, която постигна нашето движение с ранна смърт на това рядко дарование, което носеше името Христо Смирненски и колко много трябва да скърбим, че един такъв бликащ извор на несъмнени художествени богатства и на революционно вдъхновение пресъхна во веки.” В 3, 4 кратка редакционна бележка съобщава за траурно утро в памет на Смирненски. Като преценяваме качеството на поместените литературни материали, не можем да не отбележим проявения художествен вкус при подбора от редактора Г. Бакалов, както и високото ниво на преводите и на илюстрациите. В списването на “Артист” участват значителни за времето си общественици и културни дейци, но юбилейният характер на отделните броеве и рядката периодичност на изданието го отдалечават от традиционната представа за списание. Причината за спирането му трябва да се търси в преднамерената тенденциозност, ограничения читателски кръг, синдикалния характер, в последвалите септемврийски събития от 1923 г. и свързаната с тях промяна в политическия живот, както и временното преустановяване на печатните изяви на БКП. Прекалено ангажирано с левите радикални идеи, но без да представи убедителната им художествена защита, сп. “Артист” не оставя следа в културната история на България. Веселина Димитрова