ЗЕНИТ Ежемесечен научно-литературен лист за младежи и юноши. Урежда ред.к-т. Харманли, п-ца Ганю Колев-Чирпан. 4о Ц. 2 лв., год. аб. 15 лв. 500 тир. 1. 1-6. окт. 1922- март 1923 Адрес на редакцията Анастас Йорданов [5-6 Юрданов]. 5-6. 8 о “Зенит” е младежко издание, което влиза в живота на периодиката с подобаващ за аудиторията си ентусиазъм. Уводната статия “Цели на “Зенит” (1) полага началата, от които ще се ръководи списанието – да се надмогне следвоенната пасивност в името на идеята за труд, съзнателност и усъвършенстване на индивидуалния талант. Като приоритети се посочват литературата, критиката и науката. “Зенит” се списва предимно от гимназисти – авторски състав, който априори изключва възможността за поддържане на рубрика за наука, а в голяма степен – и за критика. И действително, намеренията на редакцията в тези две сфери остават само на книга. Списанието отпечатва предимно стихотворни и белетристични ученически опити, които не са подбирани според някаква предварителна естетическа идея. Еклектичен е и наборът от статии, засягащи въпроси от политиката, обществото, културата и морала. Материалите не се подреждат в оформени рубрики, като се изключат несистемно появяващите се “Хроника”, “Велики и правдиви мисли” и “Театър”. “Изкуството в днешното общество” (2) от анонимен автор търси взаимовръзката между динамичния технически прогрес, от една страна, нервността и истерията, от втора, и острите социални конфликти, от трета, осмисляйки ги като неблагоприятен контекст на изкуството – контекст, който пречи и на осъществяването на принципа “изкуство за изкуството”. “Характер, личност, общество” (3), също от анонимен автор, предлага банални разсъждения по обявената тема, които завършват с дидактичен апел за достойно личностно осъществяване. “Интелигенцията и ролята й в постигане задачите на новото време” (4) (и този автор не е посочен) отправя критика към интелигенцията за отчуждението й от народа. Поместените статии изграждат образа на издателя като неудовлетворен млад човек, търсещ коректив на своите социокултурни разочарования в морала и изкуството. Най-обемен, а и разположен по цялото “протежение” на списанието, т.е. най-“обгрижван”, е текстът “Философията на Фауста за живота” (1, 3-6) от А. И. (най-вероятно самият редактор на “Зенит”). Жанрово неопределим, този текст събира в едно преразказа и анализа на Гьотевата творба с есеистични разсъждения, породени от нея и насочени към съвременния живот. Привеждат се и цитати, направени по превода на Ал. Балабанов (Гете, Й. В. Фауст. Прев. Ал. Балабанов, 1906). Материалът остава недовършен поради преустановяването на списанието. От всички обявени публикационни перспективи “Зенит” в най-голяма степен изпълнява литературната, в която доминиращо присъствие имат стиховете. Техни автори са гимназисти, сред които имена на бъдещи известни поети няма. Две стихотворения отпечатва в списанието сътрудник с псевдоним Анри (за когото в рубрика “Хроника” (2) се съобщава, че заминава да следва в чужбина): първото, неозаглавено (1), е написано в стиловия регистър на символизма и разработва проблема за екзистенциалната самота; второто, също неозаглавено (5-6) гради романтичен образ на смъртта и на отвъдното. Най-редовно е сътрудничеството на Ст. Лилянов (представен като гимназист) – във всяка книжка на “Зенит” са публикувани негови творби – общо девет, като пет от тях са стихотворни. И веднага трябва да прибавим – всичките пет са в различна стилово-интонационна гама. “Напред” (1) се стреми към популярния за времето революционно-призивен дух, широко загребва от изказния материал на ляво настроените автори на поетически текстове – “гигантска мощ”, “устрем велик”, “факел негаснещ” и пр.; “Рибарска песен” (2) е балада; “Народни мотиви. Майко ле” (3) е странна смесица от символизъм и народнопесенна фразеология, а “Зимна песен” (4) е социално-сантиментална елегия. “Из кървави петна” (5-6) отново се обръща към революционно-социалната проблематика, но този път използваният модел на изказ е символистичният. Сред редовните стихотворци е и Пенчо П. Русенов, гимназист от Пловдив, също без някакви последователно поддържани поетически идеи: “Самотни часове” (2, 3) в стил “never more”, в случая обвързан с проблема за душевната самота, докато “Из часовете на усамотението” (4) тежнее към социално ангажираната лирика. Друг откъс от “Часове на самотността” (5-6), носещ мото от М. Метрлинк, наивно се стреми да свърже тривиалните символистични клишета, с които борави, в някакъв оригинален нов ред. Подобни символистични усилия, за да не кажем – насилия – над стихотворната реч, правят и Вискяр Гуслин (2, 5-6), гимназист от Пловдив; Ст. Самуилов (3), гимназист от Чирпан. За поетическото разностилие в “Зенит” принос имат още: сътрудник с псевдоним Бродник (1), чиято неозаглавена творба възхвалява природата; А. И. – с романтично-сантименталното “Напразно взор те впиват” (3); Коцето, гимназист от Пловдив, – с бойко-оптимистичното стихотворение “На Зенит” (4); отново Вискяр Гуслин – този път с неозаглавено любовно-закачливо стихотворение; ученик от Садово – с “Признание” (5-6), разработващо пантеистично-религиозни мотиви; и др. Подобна мозайка с поетически опити, въодушевени, но не и сполучливи, не може да предостави на литературния историк материал за някакво изследователско откритие – стиховете, поместени в “Зенит”, остават като документ за усилията на едно малко провинциално градче да поддържа духовен живот, да възпитава младите в дух на търсачество и индивидуална изява – качества, в голяма степен потиснати след трагичния край на войните. Сред авторите на белетристични текстове отново най-усърден е Ст. Лилянов – с общо четири произведения, които, подобно на стихотворните, са белег най-вече на голяма активност, но не и на дарба. “Наполеоновия марш” (1) разработва не особено популярна у нас тема – белоемигрантската, с арсенал от популярни до клишираност изразни средства и образи. “Среща” (2), “Пред Нова година” (3) и “Надгробен плач” (5-6) са остро социални опуси: първият – свързан със селския пролетариат, вторият и третият – с градската беднота, и трите обаче носещи знака на художествената баналност. Не по-оригинални са и белетристичните идеи на автор, подписал се като Жан, във “В желание” (1) – разказ, наситен с лирико-философска патетика, твърде изкуствена, неубедително лъкатушещ между пантеистичното вдъхновение и безнадеждно зададения въпрос “Защо греят тези светила?” (звездите). Разказът “Върха” (4) от Emilio може да се определи като емблематичен за обявените цели на “Зенит” – заради рефренно повтарящия се възклик “Дерзай!” и настоятелното подканяне към покоряване на нови житейски върхове. Преводни творби в “Зенит" не се печатат. В списанието е публикуван само един литературнокритически текст – “Иван Вазов като поет” (5-6) (авторът не е посочен). Оценката за цялостното и в частност за лирическото творчество на Вазов е безусловно и категорично отрицателна. Белетристиката и драмата му се определят като историко-илюстративни и лишени от психологизъм – качество, по което са противопоставени на Яворовото творчество. Родено от амбицията на малко провинциално Харманли да поддържа пламъка на духовния си живот, „Зенит“ остава местно ограничено издание, стегнато изключително в локални творчески присъствия. Симптоматично белязано от моден социален сплин и резигнация, то се развива естетически в характерната за времето смес от символистическа тъга и социална ангажираност. Огняна Георгиева