Citation link:
  • Опытна физика съ 368 хубавы чрьтежи
    • [Корица и начални страници]
      • [Предна корица]
      • [Преден форзац 1]
      • [Преден форзац 2]
      • [Преден форзац 3]
      • [Титул]
      • [Посттитул]
    • Прѣдговоръ
      • [с. III]
      • [с.] IV
    • Прьва книга. Общы свойства на тѣла-та и всемірно притяженіе
      • Глава I. Прѣдварителны познанія
        • 1. Прѣдмѣтъ на физикѫ
          • [с. 1]
        • 2. Вещество, тѣло, масса, прътность
          • [с.] 2
        • 3. Просты тѣла и сложны тѣла
        • 4. Съставъ на тѣла-та, чястицы, атоми, чястичны силы
          • [с.] 3
        • 5. Различно състояніе на тѣла-та
          • [с.] 4
        • 6. Явленія, тѣхны причины, невѣсомы влагы
          • [с.] 5
        • 7. Раздѣленіе на физикѫ-тѫ
      • Глава II. Общы свойства на тѣла-та
        • 8. Протяженность
          • [с.] 6
        • 9. Непроницаемость
        • 10. Дѣлимость
          • [с.] 7
        • 11. Шюпливина
          • [с.] 8
          • [с.] 9
        • 12. Приложеніе на шюпливинѫ-тѫ, цѣдила
          • [с.] 10
          • [с.] 11
        • 13. Свиваемость (сгнетаемость, compressibilité)
          • [с.] 12
        • 14. Жилавина (elastisité, упрѫгость)
          • [с.] 13
        • 15. Приложеніе на жилавинѫ-тѫ
          • [с.] 14
      • Глава III. За движенія-та, силы-ты и тѣхны-ты дѣйствія
        • 16. Покой и движеніе
          • [с.] 15
        • 17. Различны видове движенія
        • 18. Равномѣрно движеніе
          • [с.] 16
        • 19. Измѣняемо движеніе
        • 20. Самонедѣянность на вещество-то (inetrie)
          • [с.] 17
        • 21. Приложеніе на самонедѣятелность-тѫ
          • [с.] 18
        • 22. Силы, двигателіе, съпротивленія
          • [с.] 19
        • 23. Отличителны свойства на силы-ты
        • 24. Мѣра на силы-ты въ кылограммы, динамометръ
          • [с.] 20
          • [с.] 21
        • 25. Силы равнодѣйствуѭщы и просты
          • [с.] 22
        • 26. Стойность или голѣмина на равно дѣйствуѭщѫ-тѫ на съставителны силы, параллелограммъ на силы-ты
          • [с.] 23
          • [с.] 24
        • 27. Друго дѣйствіе на параллелограммъ на силы-ты
          • [с.] 25
        • 28. Случяй, кога силы дѣйствуватъ успорядно, величина на равнодѣйствуѭщѫ-тѫ
        • 29. Равновѣсіе на силы
          • [с.] 26
        • 30. Срѣдобѣжна сила
          • [с.] 27
        • 31. Дѣйствія на срѣдобѣжнѫ-тѫ силѫ
          • [с.] 28
        • 32. Отчто земя-та да е сплескана при полюсыты си?
          • [с.] 29
        • Познанія за лостове-ты
          • 33. Механика, машины
            • [с.] 30
          • 34. Лостове
            • [с.] 31
          • 35. Лость отъ третій строй
            • [с.] 32
            • [с.] 33
          • 36. Различны приложенія на лостове-ты
            • [с.] 34
            • [с.] 35
      • Глава IV. Всемірно притяженіе и тяжесть
        • 37. Всемірно притяженіе
          • [с.] 36
        • 38. Тяготѣніе, негово дѣйствіе възъ движеніе-то на небесны-ты свѣтила
        • 39. Тяжесть
          • [с.] 37
        • 40. Вѣсъ-тъ на тѣла-та расте отъ екватора камъ полюсы-ты
          • [с.] 38
        • 41. Отвѣсны и хоризонталны чрьты
          • [с.] 39
        • 42. Отвѣсъ, негово употрѣбленіе
        • 43. Вѣсъ на тѣла-та
          • [с.] 40
        • 44. Срѣдоточіе за тяжесть
          • [с.] 41
        • 45. Опытно опрѣдѣленіе на срѣдоточіе-то за тяжесть
          • [с.] 42
        • 46. Равновѣсіе на тяжкы тѣла
          • [с.] 43
          • [с.] 44
        • 47. Различны състоянія на равновѣсіе
          • [с.] 45
          • [с.] 46
        • 48. Примѣри за стойко равновѣсіе
          • [с.] 47
          • [с.] 48
        • 49. Мѣрила
          • [с.] 49
          • [с.] 50
        • 50. Условія, кои-то едны добры кѫпьны трѣбува да удовлетворявать
          • [с.] 51
        • 51. Срѣдство за да ся опытва да ли сѫ равны двѣ-тѣ рамена на кобылицѫ-тѫ
          • [с.] 52
        • 52. Двойно тегленіе
        • 53. Кюентензовы кѫпьны
          • [с.] 53
          • [с.] 54
      • Глава V. Закони за паданіе на тѣла-та, наведена площь, махало
        • 54. Закони за паданіе на тѣла-та въ праздно пространство
          • [с.] 55
          • [с.] 56
        • 55. Наведена площь
          • [с.] 57
        • 56. Доказателство на 2-ый законъ за паданіе на тѣла-та по наведенѫ площь
          • [с.] 58
        • 57. Доказателство на вторый и третій законы за паданіе на тѣла-та съ атвудовѫ машинѫ
          • [с.] 59
          • [с.] 60
          • [с.] 61
          • [с.] 62
        • 58. Махало (pendule)
          • [с.] 63
        • 59. Просто махало и сложно махало
          • [с.] 64
        • 60. Закони за люлѣянія-та на махало-то, галилеево съглядваніе
          • [с.] 65
        • 61. Опытваніе на законы-ты за махало-то
        • 62. Мѣреніе напряженія-тя на тяжесть-тѫ
          • [с.] 66
        • 63. Приложенія на законы-ты за махало
          • [с.] 67
          • [с.] 68
        • 64. Метрономъ
          • [с.] 69
      • Глава VI. Чястично притяженіе и явленія, кои-то зависять отъ него
        • 65. Сцѣпленіе и сродство
          • [с.] 70
          • [с.] 71
        • 66. Слѣпаніе
        • Власнина (capillarité), Просмукваніе
          • 67. Власны явленія
            • [с.] 72
          • 68. Закони на власнинѫ-тѫ
            • [с.] 73
          • 69. Дѣйствія отъ власнинѫ
          • 70. Поглъщаніе и попиваніе
            • [с.] 74
          • 71. Явленія, кои-то ставать отъ попиваніе
            • [с.] 75
      • Глава VII. Особены свойства на тврьды тѣла
        • 72. Ягкость
          • [с.] 76
        • 73. Коравина
          • [с.] 77
        • 74. Провлѣкаемость (Ductilité)
          • [с.] 78
        • 75. Ковкость
          • [с.] 79
    • Втора книга. Хыдростатика
      • Глава I. За налѣганія-та, кои-то мокры-ты тѣла правять и прѣдавать
        • 76. Прѣдмѣтъ на хыдростатикѫ-тѫ
        • 77. Отличителны свойства на мокры-тѣ тѣла
          • [с. 80]
        • 78. Начяло за равенство на налѣганіе-то, или паскалево начяло
          • [с.] 81
        • 79. Слѣдствіе и опытваніе на паскалево-то начяло
          • [с.] 82
        • 80. Налѣганіе, кое-то става отъ тегло-то на мокры-ты тѣла
        • 81. Налѣганія на странѫ, хыдравлическа врьтѣшка
          • [с.] 83
          • [с.] 84
        • 82. Напираніе, кое-то правять мокры тѣла, отдолѣ нагорѣ
          • [с.] 85
        • 83. Налѣганія-та, кои-то ставать отъ мокры тѣла невисять отъ формѫ-тѫ на ссѫдове-ты
          • [с.] 86
          • [с.] 87
        • 84. Опытъ съ паскалевѫ бъчвѫ
        • 85. Хыдравличестый прессъ
          • [с.] 88
          • [с.] 89
          • [с.] 90
      • Глава II. Равновѣсіе у мокры тѣла
        • 86. Условія за равновѣсіе у мокры тѣла
          • [с.] 91
        • 87. Равнище на мокры тѣла
          • [с.] 92
        • 88. Равнище истинско и равнище видимо
          • [с.] 93
        • 89. Равновѣсіе на мокры тѣла у скачены ссѫдове
          • [с.] 94
        • 90. Случяй кога скачени-ти ссѫдове дрьжять различны мокры тѣла
          • [с.] 95
        • 91. Равновѣсіе на нѣколко мокры тѣла напластены едно възъ друго
          • [с.] 96
        • 92. Мѣрило за водно равнище
          • [с.] 97
          • [с.] 98
        • 93. Мѣрило за равнище съ въздушно мѣхурче
          • [с.] 99
        • 94. Водоскоци
          • [с.] 100
        • 95. Теченіе на водѫ-тѫ, извори и кладенци
        • 96. Артезіанскы кладенци
          • [с.] 101
          • [с.] 102
      • Глава III. Налѣганія, кои-то трьпять потопены тѣла, относително тегло, ареометри
        • 97. Явленіе, кое-то става отъ налѣганіе на мокры тѣла възъ потопены у тѣхъ тѣла
          • [с.] 103
        • 98. Архымедово начяло, хыдростатическы кѫпьны
          • [с.] 104
          • [с.] 105
          • [с.] 106
        • 99. Равновѣсіе на потопены тѣла и на тѣла, кои-то плувать
          • [с.] 107
        • 100. Лудіонъ или картезіевъ водолазъ
          • [с.] 108
        • 101. Плувателный мѣхуръ на рыбы-ты
          • [с.] 109
        • 102. Плуваніе
          • [с.] 110
        • Относително тегло, ареометри
          • 103. Относително тегло
            • [с.] 111
          • 104. Опрѣдѣляваніе относителны тегла на тврьды тѣла
            • [с.] 112
            • [с.] 113
            • [с.] 114
            • [с.] 115
            • [с.] 116
          • 105. Опрѣдѣляваніе относителны тегла на мокры тѣла
            • [с.] 117
            • [с.] 118
            • [с.] 119
          • 106. Употрѣбленіе на относителны-ты тегла
        • Ареометри съ постоянно тегло
          • 107. Ареометръ на Боме
            • [с.] 120
            • [с.] 121
          • 108. Гей-Люссаковъ алкоолометръ
            • [с.] 122
          • 109. Млѣкомѣръ
            • [с.] 123
            • [с.] 124
    • Третя книга. За въздухообразны-ты
      • Глава I. Свойства на въздухообразны-ты, атмосфера, барометри
        • 110. За въздухообразны-ты изобщо
          • [с. 125]
        • 111. За въздуха
          • [с.] 126
        • 112. Расширителна сила на въздуха
          • [с.] 127
        • 113. Тегло на въздуха
          • [с.] 128
        • Атмосфера, опыти, кои-то доказвать тегло-то и
          • 114. Съставъ на атмосферѫ-тѫ
            • [с.] 129
          • 115. Атмосферно налѣганіе
            • [с.] 130
          • 116. Распукни мѣхуръ
          • 117. Магдебургскы полѫклѫба
            • [с.] 131
            • [с.] 132
        • Мѣреніе на атмосферно-то налѣганіе, Барометри
          • 118. Торричелліева цѣвь
            • [с.] 133
          • 119. Мѣреніе на атмосферно-то налѣганіе въ кылограммы
            • [с.] 134
          • 120. Паскалеви опыти
            • [с.] 135
        • Барометри
          • Барометръ съ паница
            • [с.] 136
            • [с.] 137
          • 122. Фортеновъ барометръ
            • [с.] 138
            • [с.] 139
          • Барометръ съ цѣвицѫ
            • [с.] 140
            • [с.] 141
          • 124. Условія за да показвать барометри-ти
            • [с.] 142
            • [с.] 143
          • 125. Зачто въ направѫ-тѫ на барометры-ты прѣдпочитать живака?
          • 126. Срѣдня высочина на барометра
            • [с.] 144
          • 127. Причины, кои-то докарвать промѣны на барометрическѫ-тѫ высочинѫ
            • [с.] 145
          • 128. Отношеніе между высочинѫ-тѫ на борометра и между състояніе-то на атмосферѫ-тѫ
          • 129. Барометръ съ стрѣлѫ
            • [с.] 146
            • [с.] 147
          • 130. Мѣреніе высочинѫ-тѫ на планины-ты съ барометръ
            • [с.] 148
            • [с.] 149
          • 131. Высочина на атмосферѫ-тѫ
        • Явленія, кои-то ставать отъ атмосферно-то налѣганіе
          • 132. Атмосферно-то налѣганіе ся прѣдава камъ всичкы посокы
            • [с.] 150
          • 133. Налѣганіе възъ чловѣческо-то тѣло
            • [с.] 151
            • [с.] 152
            • [с.] 153
      • Глава II. Мѣреніе еластичнѫ-тѫ силѫ на въздухообразны-ты
        • 134. Маріоттовъ законъ за свиваемость-тѫ на въздухообразны-ты
          • [с.] 154
          • [с.] 155
          • [с.] 156
        • 135. Манометри
          • [с.] 157
          • [с.] 158
          • [с.] 159
        • Смѣшеніе и растопяваніе на въздухообразны-ты
          • 136. Закони за смѣшеніе на въздухообразны-ты
            • [с.] 160
          • 137. Закони, по кои-то въздухообразны-ты ся смѣшять съ мокры тѣла
            • [с.] 161
      • Глава III. Уряди, основани врьху свойства-та на въздуха и врьху атмосферно-то налѣганіе
        • 138. Пневматическа машина
          • [с.] 162
          • [с.] 163
          • [с.] 164
          • [с.] 165
        • 139. Мѣреніе стьпеня за разрѣжданіе-то на въздуха у пріемника
          • [с.] 166
        • 140. Различни опыти съ пневматическѫ машинѫ
          • [с.] 167
        • 141. Приложеніе на праздно-то пространство възъ пазеніе хранителны вещества
          • [с.] 168
        • 142. Нагнетателна машина
          • [с.] 169
        • 143. Хероновъ водоскокъ
          • [с.] 170
          • [с.] 171
        • 144. Чючюръ съ прѣсѣкнѫто теченіе
          • [с.] 172
        • 145. Цѣвообразна мастилница
          • [с.] 173
        • Различни строеве извлаци
          • 146. Смрькало
            • [с.] 174
            • [с.] 175
            • [с.] 176
            • [с.] 177
          • 147. Извлакъ црькало
            • [с.] 178
            • [с.] 179
          • 148. Црькало за пожяръ
            • [с.] 180
            • [с.] 181
          • 149. Извлакъ смрькало и црькало
            • [с.] 182
          • 150. Сифонъ
            • [с.] 183
            • [с.] 184
      • Глава IV. Аеростати
        • 151. Дѣйствіе на атмосферно то налѣганіе възъ тѣла, кои-то плувать у въздуха
          • [с.] 185
        • 152. Изнамѣреніе на въздушны клѫба
          • [с.] 186
          • [с.] 187
        • 153. Плъненіе и подвиганіе на аеростаты-ты
          • [с.] 188
          • [с.] 189
        • 154. Парашютъ
          • [с.] 190
          • [с.] 191
        • 155. Забѣлѣжителны аеростатическы пѫтуваніѭ
          • [с.] 192
          • [с.] 193
        • 156. Приложенія на аеростаты-ты
          • [с.] 194
    • Четврьта книга. Акустика
      • Глава I. Происхожденіе и распространеніе на гласа
        • 157. Прѣдмѣтъ на акустикѫ-тѫ, причина на гласа
          • [с. 195]
        • 158. Распространеніе на гласа изъ въздуха, гласны влъны
          • [с.] 196
          • [с.] 197
        • 159. Едноврѣменно сѫществованіе на гласны влъны
        • 160. Гласъ-тъ не ся распростира изъ праздно пространство
          • [с.] 198
          • [с.] 199
        • 161. Распространеніе на гласа изъ мокры и изъ тврьды тѣла
        • 162. Скорость на гласа изъ въздуха
          • [с.] 200
          • [с.] 201
        • 163. Скорость на гласа изъ мокры и изъ тврьды
          • [с.] 202
        • 164. Отраженіе на гласа
        • 165. Отзывъ и екъ
          • [с.] 203
          • [с.] 204
        • 166. Причины, кои-то измѣнявать напрягнѫтость-тѫ
          • [с.] 205
        • 167. Напрягнѫтость на гласа у трѫбы
          • [с.] 206
        • 168. Носи-гласъ
          • [с.] 207
        • 169. Рогъ за слушяніе
          • [с.] 208
      • Глава II. Музикаленъ гласъ, физическа теорія на музикѫ-тѫ
        • 170. Разлика между музикаленъ гласъ и между шюмъ
          • [с.] 209
        • 171. Дебели и остри гласове
        • 172. Прѣдѣлъ на гласове, кои-то ухо усѣща
          • [с.] 210
        • 173. Музикална стлъбица, гамма
          • [с.] 211
        • 174. Интервалли, акорди
          • [с.] 212
        • 175. Діапазонъ
          • [с.] 213
      • Глава III. Трептенія на струны-ты на-прѣкы, струнны орѫдія
        • 176. Трептенія на струны-ты на-прѣкы
        • 177. Закони за трептенія-та на струны-ты на-прѣкы
          • [с.] 214
          • [с.] 215
        • 178. Гласомѣръ, съ кой-то ся опытвать закони-ти за трептенія на струны-ты
          • [с.] 216
        • 179. Струнны орѫдія
          • [с.] 217
      • Глава IV. Гласны трѫбы и музикалны орѫдія съ вѣтъръ
        • 180. Произвожданіе на гласа у гласны трѫбы
        • 181. Трѫбы съ уста
          • [с.] 218
          • [с.] 219
        • 182. Трѫбы съ языкъ
          • [с.] 220
          • [с.] 221
        • 183. Духало за музикалны орѫдія
        • 184. Вѫзли и трѫбуси
          • [с.] 222
          • [с.] 223
        • 185. Закони за трептенія у гласны трѫбы
          • [с.] 224
        • 186. Орѫдія за свирнѭ съ духаніе
          • [с.] 225
          • [с.] 226
    • Пята книга. Топлина
      • Глава I. Общы дѣйствія атъ топлинѫ-тѫ, топломѣри
        • 187. Хыпотеза за причинѫ-тѫ на топлинѫ-тѫ
          • [с. 227]
        • 188. Важность на ученіе-то за топлинѫ-тѫ
          • [с.] 228
        • 189. Общы явленія отъ топлинѫ-тѫ
          • [с.] 229
        • 190. Опыти, кои-то доказвать расширеніе-то
          • [с.] 230
          • [с.] 231
          • [с.] 232
        • Топломѣри
          • 191. Температура, топломѣръ
            • [с.] 233
          • 192. Строеніе на топломѣръ съ живакъ
            • [с.] 234
            • [с.] 235
          • 193. Бѣлѣжяніе на стьпени-ты на топломѣръ
            • [с.] 236
            • [с.] 237
            • [с.] 238
          • 194. Различны термометрическы стлъбицы
            • [с.] 239
          • 195. Обрьщаніе ремюровы стъпьни и фаранхайтовы стъпьни на стоградусны стъпьни
            • [с.] 240
          • 196. Топломѣръ съ алкоолъ
            • [с.] 241
          • 197. Изборъ, кой-то трѣбува да ся прави между топломѣръ съ живакъ и между топломѣръ съ алкоолъ
          • 198. Условія, кои-то трѣбува да ся пазять при употрѣбленіе на топломѣра
            • [с.] 242
          • 199. Разностни топломѣри
            • [с.] 243
            • [с.] 244
          • 200. Пирометри
      • Глава II. Лучеотпущаніе на топлинѫ-тѫ
        • 201. Распростираніе на топлинѫ-тѫ на разстояніе
          • [с.] 245
        • 202. Закони за лучеотпущаніе на топлинѫ-тѫ
        • 203. Причины, кои-то докарвать да ся мѣнява напрягнѫтость-та на лучистѫ-тѫ топлинѫ
          • [с.] 246
        • 204. Взаимно прѣподаваніе на топлинѫ-тѫ между всичкы тѣла
          • [с.] 247
      • Глава III. Отраженіе на топлинѫ-тѫ, мощь у тѣла-та да отражявать, поглъщать и да отпущать топлинѫ
        • 205. Законъ за отраженіе на топлинѫ-тѫ
          • [с.] 248
          • [с.] 249
        • 206. Явленія отъ отраженіе на топлинѫ-тѫ отъ вглѫбнѫты оглядала
          • [с.] 250
          • [с.] 251
        • 207. Отражятелна мощь на различны вещества
          • [с.] 252
          • [с.] 253
        • 208. Поглъщателна мощь
          • [с.] 254
        • 209. Лучеотпущателна мощь
          • [с.] 255
        • 210. Причины ,кои-то измѣнявать мощь-тѫ на тѣла-та да отражявать, поглъщать и да отпущать топлинѫ
          • [с.] 256
        • 211. Различны приложенія
          • [с.] 257
          • [с.] 258
      • Глава IV. Топлопроводность на тѣла-та
        • 212. Топлопроводность на тврьды-ты тѣла
          • [с.] 259
        • 213. Топлопроводность на мокры, способъ за нагрѣваніе
          • [с.] 260
        • 214. Топлородность на въздухообразны-ты
        • 215. Различны приложенія
          • [с.] 261
          • [с.] 262
      • Глава V. Мѣреніе на расширенія-та на тврьды, мокры и въздухообразны тѣла
        • 216. Мѣра на расширеніе-то на тврьды
          • [с.] 263
          • [с.] 264
        • 217. Приложенія на расширеніе-то на тврьды
          • [с.] 265
        • 218. Уравнително махало
          • [с.] 266
        • Расширеніе на мокры-ты
          • 219. Истинско расширеніе и видимо расширеніе на мокры-ты
            • [с.] 267
          • 220. Най-голѣма плътность на водѫ-тѫ
            • [с.] 268
        • Расширеніе на въздухообразны-ты
          • 221. Големина на расширеніе-то на въздухообразны-ты
            • [с.] 269
          • 222. Различны приложенія на расширеніе-то на въздухообразны-ты
            • [с.] 270
            • [с.] 271
          • 223. Плътность на въздухообразны-ты
            • [с.] 272
      • Глава VI. Промѣны на състояніе-то на тѣла-та отъ дѣйствіе на топлинѫ-тѫ
        • 224. Топеніе
          • [с.] 273
        • 225. Закони за топеніе-то
        • 226. Скрыта топлина, коя-то ся поглъща въ врѣмя на топеніе-то
          • [с.] 274
        • 227. Втврьдяваніе, негови закони
          • [с.] 275
        • 228. Кристалисваніе
          • [с.] 276
        • 229. Изстудителны смѣшенія
      • Глава VII. Образованіе на пары-ты мѣреніе на еластичнѫ-тѫ имъ силѫ
        • 230. Пары лѣтливы мокроты и постоянны мокроты
          • [с.] 277
        • 231. Забавно правеніе на пары, кога-то сѫ стиснѫты
          • [с.] 278
          • [с.] 279
        • 232. Мъгновенно испареніе у праздно пространство
          • [с.] 280
        • 233. Прѣдѣлъ на образуваніе-то и на прѫгавинѫтѫ на пары-ты, насытено пространство
          • [с.] 281
        • 234. Праздно пространство и пълно съ въздухъ пространство ся насьщать все съ еднакво количество пары
          • [с.] 282
        • 235. Вѣтрѣніе, причины, кои-то ускорявать
          • [с.] 283
        • 236. Врѣніе
        • 237. Закони за врѣніе
          • [с.] 284
          • [с.] 285
        • 238. Причины, кои-то измѣнявать температурѫ-тѫ за врѣніе
          • [с.] 286
          • [с.] 287
          • [с.] 288
        • 239. Папиновъ котелъ
          • [с.] 289
        • 240. Мѣреніе на прѫгавинѫ-тѫ на воднѫ-тѫ парѫ
          • [с.] 290
          • [с.] 291
          • [с.] 292
        • 241. Скрыта топлина на пары-ты
        • 242. Примѣри за студъ, кой-то излиза кога ся поглъща топлина въ скрыто състояніе
          • [с.] 293
        • 243. Замрьзваніе на водѫ-тѫ и на живака у праздно пространство
          • [с.] 294
      • Глава VIII. Обрьщаніе на пары-ты и на въздухообразны-ты въ водѫ, прѣваряваніе
        • 244. Причины, кои-то докарвать сгѫстеніе на пары-ты
          • [с.] 295
          • [с.] 296
        • 245. Топлина, коя-то ся отпуща кога ся сгѫщавать пары
          • [с.] 297
        • 246. Стопляваніе съ парѫ
        • 247. Прѣваряваніе, аламбици
          • [с.] 298
          • [с.] 299
        • 248. Обрьщаніе на въздухообразны-ты въ мокры
          • [с.] 300
      • Глава IX. Относителны топлины, тѣхно мѣреніе
        • 249. Единица за топлинѫ
          • [с.] 301
        • 250. Относителны топлины
        • 251. Опрѣдѣленіе на относителны-ты топлины на тврьды и мокры тѣла
          • [с.] 302
          • [с.] 303
          • [с.] 304
      • Глава X. Парны машины
        • 252. Изнамѣреніе на парны-ты машины
          • [с.] 305
          • [с.] 306
        • 253. Учястіе на Ватта въ изобрѣтеніе на парнѫтѫ машинѫ
          • [с.] 307
          • [с.] 308
          • [с.] 309
        • 254. Описаніе на машинѫ-тѫ съ двойно дѣйствіе
          • [с.] 310
          • [с.] 311
          • [с.] 312
          • [с.] 313
        • 255. Ексцентрикъ, влѣкло
          • [с.] 314
          • [с.] 315
          • [с.] 316
        • 256. Оправячь съ срѣдобѣжнѫ силѫ
        • 257. Хранителенъ извлакъ
          • [с.] 317
        • 258. Машины съ низско, съ высоко и съ срѣдне налѣганіе
        • 259. Машины безъ задрьжкѫ и машины съ задрьжкѫ
          • [с.] 318
        • 260. Мѣреніе на силѫ-тѫ на парны машины конь-пара
        • 261. Паропроизводитель
          • [с.] 319
        • 262. Плувачь
          • [с.] 320
          • [с.] 321
        • 263. Прѣдзапазителна клапа
          • [с.] 322
        • 264. Пискунъ за обажданіе
          • [с.] 323
      • Глава XI. Хыгрометрія
        • 265. Прѣдмѣтъ на хыгрометріѭ-тѫ
          • [с.] 324
        • 266. Хыгроскопи или влагомѣри
          • [с.] 325
        • 267. Хыгрометръ съ влакно
          • [с.] 326
        • 268. Хыгрометрическо състояніе на въздуха
          • [с.] 327
      • Глава XII. Метеорологыческы явленія, кои-то висятъ отъ топлинѫ-тѫ
        • 269. Прѣдмѣтъ на метеорологіѭ-тѫ
        • 270. Срѣдни температуры
          • [с.] 328
        • 271. Топломѣри за най-голѣмѫ и най-малкѫ дневны температуры
          • [с.] 329
        • 272. Причины, кои-то измѣнявать температурѫ-тѫ на въздуха
          • [с.] 330
          • [с.] 331
        • Облаци, мъгла, дъждъ, роса
          • 273. Какъ ставатъ облаци-ти
            • [с.] 332
            • [с.] 333
          • 274. За дъжда
            • [с.] 334
          • 275. Роса
            • [с.] 335
          • 276. Снѣгъ, скрежъ и съграшица
            • [с.] 336
        • За Вѣтрове-ты изобщо
          • 277. Названіе на вѣтрове-ты
            • [с.] 337
          • 278. Причина на вѣтрове-ты
            • [с.] 338
          • 279. Правилни вѣтрове, періодическы вѣтрове, измѣняеми вѣтрове
            • [с.] 339
          • 280. Самунъ, хамсинъ или харматтанъ
            • [с.] 340
          • 281. Скорость на вѣтрове-ты
            • [с.] 341
      • Глава XIII. Извори на топлинѫ и на студъ
        • 282. Слънчева топлина
        • 283. Хымическы съединенія и горѣніе
          • [с.] 342
        • 284. Топлина отъ налѣганіе и отъ ударъ
          • [с.] 343
        • 285. Топлина отъ трьканіе
        • Извори на студъ
          • 286. Студъ отъ расширеніе на въздухообразны
            • [с.] 344
          • 287. Студъ отъ нощно лучеотпущаніе
            • [с.] 345
            • [с.] 346
    • Шеста книга. За свѣтлинѫ-тѫ
      • Глава I. Распростираніе и скорость на свѣтлинѫ-тѫ
        • 288. Свѣтлина, хыпотезы за нейнѫ-тѫ сѫщинѫ
          • [с. 347]
        • 289. Извори на свѣтлинѫ, фосфорность
          • [с.] 348
        • 290. Тьмны, прозрачны, полупрозрачны тѣла, поглъщаніе на свѣтлинѫ-тѫ
          • [с.] 349
          • [с.] 350
        • 291. Простираніе на свѣтлинѫ-тѫ по правѫ чрьтѫ, лѫчи и снопове свѣтлина
          • [с.] 351
        • 292. Сѣнка и полусѣнка
          • [с.] 352
          • [с.] 353
        • 293. Скорость на свѣтлинѫ-тѫ
          • [с.] 354
        • 294. Напряженіе на свѣтлинѫ-тѫ, законъ за намаленіе-то и фотометръ
          • [с.] 355
          • [с.] 356
      • Глава II. Отраженіе на свѣтлинѫ-тѫ, оглядала
        • 295. Закони за отраженіе на свѣтлинѫ-тѫ
          • [с.] 357
          • [с.] 358
          • [с.] 359
        • 296. Отраженіе-то на свѣтлинѫ-тѫ не е никога пълно
        • 297. Неправилно отраженіе, распрьснѫта свѣтлина
          • [с.] 360
          • [с.] 361
        • 298. Посока, по коѭ-то видимъ тѣла-та
        • Оглядала
          • 299. Плоскы оглядала
            • [с.] 362
          • 300. Какъ ставать образи у плоскы оглядала
            • [с.] 363
            • [с.] 364
          • 301. Свойства на изображенія-та у плоскы оглядала, истинскы изображенія и присторны изображенія
            • [с.] 365
          • 302. Сложны изображенія у стъклены оглядала
            • [с.] 366
          • 303. Отраженіе отъ полупрозрачны тѣла
            • [с.] 367
        • Кривы оглядала
          • 304. Вглѫбнѫты оглядала
            • [с.] 368
          • 305. Огнище на вглѫбнѫты оглядала
            • [с.] 369
          • 306. Спрягнѫто огнище
            • [с.] 370
            • [с.] 371
          • 307. Присторно огнище
            • [с.] 372
          • 308. Какъ ставать изображенія у вглѫбнѫты оглядала
            • [с.] 373
            • [с.] 374
            • [с.] 375
            • [с.] 376
          • 309. Какъ ставать изображенія у испѫкнѫлы оглядала
            • [с.] 377
      • Глава III. Прѣломленіе на свѣтлинѫ-тѫ
        • 310. Явленіе от прѣломленіе
          • [с.] 378
        • 311. Прѣломителны тѣла, причина на прѣломленіе
          • [с.] 379
        • 312. Опытны доказателства на прѣломленіе-то
          • [с.] 380
          • [с.] 381
        • 313. Различны явленія отъ прѣломленіе
          • [с.] 382
          • [с.] 383
        • 314. Случяй, въ кой-то прѣломленіе-то ся промѣнява на отраженіе
          • [с.] 384
        • 315. Миражь
          • [с.] 385
          • [с.] 386
      • Глава IV. Явленіе отъ прѣломленіе прѣзъ призмы и прѣзъ сферическы стъкла
        • 316. Срѣды съ плоскы успорядны лица
        • 317. Призмы
          • [с.] 387
        • 318. Посока на свѣтлы-ты лучи прѣзъ призмы
          • [с.] 388
          • [с.] 389
        • Сферическы стъкла
          • 319. Различны видове стъкла
            • [с.] 390
          • 320. Главна ось, оптическо срѣдоточіе, полѣгаты оси
            • [с.] 391
            • [с.] 392
          • 321. Посока лучи-ты у двоеиспѫкнѫлы стъкла, огнища
            • [с.] 393
          • 322. Спрягнѫто огнище
            • [с.] 394
          • 323. Присторно огнище
            • [с.] 395
          • 324. Начяла, искараны изъ свойства-та на двоеиспѫкнѫлы стъкла
            • [с.] 396
        • Правеніе на изображенія у стъкла-лещы
          • 325. Истинскы двоеиспѫкнѫлы стъкла у двоеиспѫкнѫлы стъкла
            • [с.] 397
            • [с.] 398
            • [с.] 399
          • 326. Присторны изображенія у двоеиспѫкнѫлы стъкла
            • [с.] 400
          • 327. Двоевглѫбнѫты стъкла, огнища и изображенія
            • [с.] 401
            • [с.] 402
        • Приложенія на стъкла-та
          • 328. Прѣломленіе на топлородны-ты лучи
            • [с.] 403
          • 329. Фарове
            • [с.] 404
            • [с.] 405
            • [с.] 406
            • [с.] 407
      • Глава V. Разложеніе на свѣтлинѫ-тѫ въ призмы
        • 330. Слънчевъ спектръ
          • [с.] 408
          • [с.] 409
        • 331. Седъмь-тѣ шярове на спектра сѫ прости
          • [с.] 410
        • 332. Свѣтливы, топлородны и хымическы свойства на спектра
          • [с.] 411
        • 333. Съединеніе на шярны-ты лучи въ бѣлѫ свѣтлинѫ
          • [с.] 412
          • [с.] 413
        • 334. Нютонова теорія за изясненіе какъ тьмны тѣла ся глядать на различны шярове
          • [с.] 414
          • [с.] 415
        • 335. Обагреніе на прозрачны тѣла
        • 336. Доплънителни шярове, случяйны изображенія
          • [с.] 416
          • [с.] 417
        • 337. Иррадіація, нейны явленія
        • 338. Дѫга
          • [с.] 418
          • [с.] 419
      • Глава VI.Врѣдителны свойства отъ обагреніе у стъклата, ахроматизмъ
        • 339. Абберація или разсѣяніе отъ прѣломляемость
          • [с.] 420
        • 340. Ахроматическы стъкла
          • [с.] 421
        • 341. Аберрація отъ облость
          • [с.] 422
      • Глава VII.Приложенія на свойства-та на стъкла-та и на оглядала-та
        • 342. Оптическы инструменти
        • 343. Общый съставъ на оптическы-ты уряды
          • [с.] 423
        • 344. Галилеева или приблизителна трѫба
          • [с.] 424
          • [с.] 425
        • 345. Астрономическа трѫба
          • [с.] 426
          • [с.] 427
        • 346. Земна зрителна трѫба или длъгоглядъ
          • [с.] 428
        • 347. Телескопъ
          • [с.] 429
          • [с.] 430
          • [с.] 431
        • 348. Хершелевъ телескопъ
        • 349. Простъ микроскопъ
          • [с.] 432
        • 350. Сложенъ микроскопъ
          • [с.] 433
          • [с.] 434
        • 351. Изобрѣтеніе и употрѣбленіе на микроскопа
          • [с.] 435
      • Глава VIII. Оптическы уряди за растухѫ
        • 352. Магыческый фенеръ
          • [с.] 436
          • [с.] 437
        • 353. Фантасмагорія
          • [с.] 438
          • [с.] 439
          • [с.] 440
        • 354. Полиорама и изчезаѭщи образи
          • [с.] 441
        • 355. Фото-електричезкый микроскопъ
          • [с.] 442
          • [с.] 443
          • [с.] 444
        • 356. Тьмна стая
          • [с.] 445
          • [с.] 446
          • [с.] 447
        • 357. Право положеніе на изображеніе-то у тьмнѫ-тѫ стаѭ
          • [с.] 448
        • 358. Тьмна-стая за носеніе
          • [с.] 449
          • [с.] 450
        • Дагерреотипъ
          • 359. Изнамѣреніе на дагерреотипа
            • [с.] 451
            • [с.] 452
          • 360. Дагерровъ способъ
            • [с.] 453
            • [с.] 454
          • 361. Фотографія възъ хартіѭ
            • [с.] 455
          • 362. Діорама
            • [с.] 456
            • [с.] 457
          • 363. Живи и неосязаеми спектрове на Г. Робена
            • [с.] 458
            • [с.] 459
            • [с.] 460
      • Глава IX. Зрѣніе и Стереоскопъ
        • 364. Устройство на око-то и механизмъ на зрѣніе-то
          • [с.] 461
          • [с.] 462
        • 365. Разстояніе за ясно зрѣніе, кѫсогляди и далекогляди
          • [с.] 463
          • [с.] 464
        • 366. Видѣніе съ двѣ очи
          • [с.] 465
        • 367. Стереоскопъ
          • [с.] 466
          • [с.] 467
          • [с.] 468
          • [с.] 469
    • Седма книга. Магнетизмъ
      • Глава I. Свойства на магниты-ты
        • 368. Естественни магнити и искуственни магнити
          • [с. 470]
        • 369. Расподѣленіе на магнитнѫ-тѫ силѫ у магниты-ты
          • [с.] 471
          • [с.] 472
        • 370. Хыпотезѫ за двѣ магнитны влагы; закони за тѣхны-ты взаимны тегленія и тласканія
          • [с.] 473
          • [с.] 474
        • 371. Влияніе на магниты-ты възъ магнетическы вещества
          • [с.] 475
        • 372. Задрьжятелна или стягателна сила
          • [с.] 476
      • Глава II. Земный магнетизмъ, Буссолы
        • 373. Посока на магниты-ты камъ сѣверъ
          • [с.] 477
        • 374. Магнитный меридіанъ, склоненіе, промѣны
          • [с.] 478
        • 375. Буссола за склоненіе
          • [с.] 479
        • 376. Буссола за наклоненіе
          • [с.] 480
          • [с.] 481
      • Глава III. Способи за магнитисваніе
        • 377. Магнитисваніе съ магнитно-то вліяніе на земѭ-тѫ
          • [с.] 482
        • 378. Магнитисваніе съ трьканіе
          • [с.] 483
        • 379. Магнитни снопове, подковы на магниты-ты
          • [с.] 484
          • [с.] 485
    • Осма книга. Електричество
      • Глава I. Основны явленія
        • 380. Открытіе на електричество-то
          • [с. 486]
        • 381. Извори на електричество
          • [с.] 487
        • 382. Електроскопи, електрическо махало
          • [с.] 488
        • 383. Опытъ, кой-то води да ся различявать два вида електричество
        • 384. Хыпотеза за двѣ-тѣ електрическы влагы
          • [с.] 489
          • [с.] 490
        • 386. Тѣла проводници и тѣла у единителіе
          • [с.] 491
        • 387. Електрисваніе на тѣла проводницы
        • 388. Струпваніе на електрическѫ-тѫ влагѫ по лице-то на тѣла-та
          • [с.] 492
          • [с.] 493
        • 389. Вліяніе отъ формѫ-тѫ на тѣла-та възъ струпваніе-то на електричество-то, мощь на врьхове
          • [с.] 494
          • [с.] 495
      • Глава II. Електрисваніе по вліяніе, електрическы машины
        • 390. Вліяніе отъ наелектрисаны тѣла възъ тѣла въ срѣдне състояніе
          • [с.] 496
          • [с.] 497
        • Уряди основани възъ електрисваніе-то по вліяніе
          • 391. Електрическа машина
            • [с.] 498
            • [с.] 499
          • 392. Мѣреніе пълнежя на електрическѫ-тѫ машинѫ, ханлеевъ електрометръ
            • [с.] 500
            • [с.] 501
            • [с.] 502
          • 393. Електрофоръ
            • [с.] 503
            • [с.] 504
          • 394. Електрометръ съ златны листа
            • [с.] 505
      • Глава III. Електрическы играчкы за растухѫ
        • 395. Електрическа искра
          • [с.] 506
          • [с.] 507
          • [с.] 508
        • 396. Електрическо столче
        • 397. Електрическо звънкало
          • [с.] 509
        • 398. Посѣдница на куклы
        • 399. Електрическа врьтѣшка
          • [с.] 510
        • 400. Електрическо яйце
          • [с.] 511
        • 401. Магыческы четврьтакъ
          • [с.] 512
        • 402. Волтино пушкало
          • [с.] 513
      • Глава IV. Сгѫщаваніе на електричество-то
        • 403. Електрическы сгѫстителіе
          • [с.] 514
          • [с.] 515
          • [с.] 516
        • 404. Бавно праздненіе и мъгновенно праздненіе на сгѫститель, празднитель
          • [с.] 517
        • 405. Прѣдѣлъ за пълненіе на сгѫстителя
          • [с.] 518
        • 406. Лейденска стъкленица
          • [с.] 519
          • [с.] 520
        • 407. Електрическа баттерія
          • [с.] 521
        • 408. Електрометръ-сгѫститель
          • [с.] 522
          • [с.] 523
      • Глава V. Различны явленія отъ електричество, набрано у сгѫстители
        • 409. Физіологыческы явленія
          • [с.] 524
          • [с.] 525
          • [с.] 526
        • 410. Свѣтливы явленія, свѣткава стъкленица
          • [с.] 527
        • 411. Топлородны явленія
          • [с.] 528
          • [с.] 529
        • 412. Електрическы портрети
          • [с.] 530
        • 413. Механическы явленія
          • [с.] 531
      • Глава VI. Атмосферно електричество, гръмъ и гръмоотводъ
        • 414. Тожество на гръма и на електричество-то
          • [с.] 532
          • [с.] 533
        • 415. Атмосферно електричество
          • [с.] 534
        • 416. Свѣткавица, гръмотевица, гръмъ
          • [с.] 535
        • 417. Явленія отъ гръмъ, малко число неговы жрьтвы
          • [с.] 536
          • [с.] 537
        • 418. Поврьнѫтъ ударъ
          • [с.] 538
        • 419. Гръмоотводъ
          • [с.] 539
      • Глава VII. Метеори, кои-то имѫть електрическо происхожденіе
        • 420. Градъ
          • [с.] 540
        • 421. Вихрушкы
          • [с.] 541
        • 422. Съверно сіяніе
          • [с.] 542
        • 423. Огънь Сент-Елма
          • [с.] 543
      • Глава VIII. Електричество отъ хымическы дѣйствія, Волтинъ стлъбъ
        • 424. Галваніевъ опытъ
          • [с.] 544
          • [с.] 545
        • 425. Волтинъ опытъ, теорія за досѣганіе
          • [с.] 546
        • 426. Волтина грамада на стлъбъ
          • [с.] 547
        • 427. Прѫгавина на грамадѫ-тѫ, полюси, електроди, токъ
          • [с.] 548
        • 428. Хымическа теорія на грамадѫ-тѫ
          • [с.] 549
        • 429. Забѣлѣжкы отъ хыміѭ потрѣбны за теоріѭ-тѫ на грамады-ты
          • [с.] 550
        • 430. Грамада съ яслы
          • [с.] 551
        • 431. Волластонова грамада съ грьнцы
          • [с.] 552
          • [с.] 553
        • 432. Грамада на вѫгленъ
          • [с.] 554
          • [с.] 555
        • 433. Даніеллова граммада
          • [с.] 556
        • 434. Амалгамація на цинкове-ты у грамадѫ
          • [с.] 557
      • Глава IX. Явленія отъ електрическы грамады
        • 435. Физіологыческы явленія
          • [с.] 558
          • [с.] 559
        • 436. Топлородны явленія
        • 437. Свѣтливы явленія
          • [с.] 560
          • [с.] 561
        • 438. Хымическы явленія отъ грамадѫ-тѫ, разложеніе на водѫ-тѫ
          • [с.] 562
        • 439. Разложеніе на окысы и на соли
          • [с.] 563
        • Приложенія на разложенія-та, кои-то ставать съ грамадѫ
          • 440. Галванопластика
            • [с.] 564
            • [с.] 565
            • [с.] 566
            • [с.] 567
          • 441. Златеніе и срѣбреніе съ грамадѫ
            • [с.] 568
            • [с.] 569
      • Глава X. Електро-магнетизмъ
        • 442. Отношеніе между магнетизма и електричество-то
          • [с.] 570
        • 443. Дѣйствіе на токове-ты възъ магниты-ты
          • [с.] 571
        • 444. Амперова просташка хыпотеза
          • [с.] 572
        • 445. Дѣйствія на магниты-ты и на земѭ-тѫ възъ токове-ты
          • [с.] 573
        • 446. Мултипликаторъ галванометръ
          • [с.] 574
          • [с.] 575
        • 447. Служба на мултипликатора
          • [с.] 576
        • 448. Магнитисваніе съ токове
          • [с.] 577
      • Глава XI. Електро-динамика
        • 449. Взаимны дѣйствія на токове възъ токове
          • [с.] 578
        • 450. Соленоиди
          • [с.] 579
        • 451. Амперова теорія възъ магнетизма
          • [с.] 580
      • Глава XII. Електро-магнити, телеграфи и електромагнитическы двигателіе
        • 452. Електро-магнити
        • 453. Електрическы телеграфи
          • [с.] 581
          • [с.] 582
          • [с.] 583
          • [с.] 584
        • 454. Значеніе на земѭ-тѫ въ прѣноса на токове-ты
          • [с.] 585
        • 455. Морсовъ телеграфъ записвачь
          • [с.] 586
          • [с.] 587
        • 456. Морсовъ манипулаторъ и пріемникъ
          • [с.] 588
          • [с.] 589
          • [с.] 590
        • 457. Скорость, съ коѭ-то ся прѣдавать електрическы-ти токове
        • 458. Електро-магнетическы двигателіе
          • [с.] 591
          • [с.] 592
          • [с.] 593
      • Глава XIII. Токове отъ подсѣщаніе, тѣхно приложеніе въ лѣченіе болести
        • 459. Подсѣщаніе съ токове
          • [с.] 594
        • 460. Свойства на токове-ты отъ подсѣщаніе, физіологыческы явленія
          • [с.] 595
          • [с.] 596
        • 461. Лѣчебно приложеніе на електричество-то
          • [с.] 597
          • [с.] 598
          • [с.] 599
    • Надавка. Сравнителна таблица на французскы-ты мѣры и тегла съ турскы-ты
      • [с. 600]
      • [с.] 601
    • Съдрьжяніе
      • [с. 602]
      • [с.] 603
      • [с.] 604
      • [с.] 605
      • [с.] 606
      • [с.] 607
      • [с.] 608
      • [с.] 609
      • [с.] 610
      • [с.] 611
      • [с.] 612
      • [с.] 613
    • Погрѣшкы
      • [с. 614]
    • [Последни страници и корица]
      • [Заден форзац 1]
      • [Заден форзац 2]
      • [Заден форзац 3]
      • [Задна корица]