Ковачеството и бакърджийството са занаяти с дълголетна традиция. През епохата на Възраждането художествената обработка на желязото и кованата мед достига своя раз­цвет. В Троянско тези занаяти се развиват ка­то потомствени.Майсторите се стремят да създадат не само предмети за употреба в бита, но и да постиг­нат художествено съвършенство и красиви форми. Те придават и на най-обикновения предмет гъвкава линия с оригинална украса. При декорацията на изделията от ковано желязо са използувани композиции от стили­зирани цветя, зооморфни силуети, геометрич­ни орнаменти. Занаятчиите-бакърджии рабо­тят в стила на прибалканското медникарство. Орнаментът е предимно функционален, изва­ян с удар на чук. Среща се и украса, изпъл­нена с резец — вълнообразни и начупени ли­нии, растителни мотиви, зооморфни орнамен­ти. Често медните съдове и произведенията на ковачеството са подписани и датирани. Занаятчиите-ковачи от Троянския край са едни от първите, които се обединяват в еснаф­ска организация — в Троян през 1812 г., в с. Зла река - 1817 г., в Ново село - 1831 г.

Разположен на скалист полуостров, дълъг 850 м и широк 300 м, Несебър е един от най-малките и най-старите градове на България. На неговия полуостров през различните исторически епохи са живели траки, гърци, римляни, византийци, българи. Естествено е един град, който съществува повече от три хилядолетия, да остави много и разнообразни паметници на археологията, архитектурата, жи­вописта, етнографията. Керамичните съдове от бронзовата и железната епоха недвусмислено доказват съществуването на тракийското селище Месамбрия, за ко­ето се знаеше са мо от сведенията на гръцкия географ Страбон. Елемент от старото тракийско селище е и крепостта с портата. Най-богат и разнообразен е археологическият материал от V-I в. пр.н.е., когато градът е вече гръцка колония, важен търговски и културен център на Черно море. На север от градската порта е разкрита голяма част от крепостта /V-III в. пр.н.е./, облицована с дялани каменни блокове. За монументалните обществени сгради и храмове, където е бил съсредоточен обществено-политическият, културен и религиозен живот на месемврийците ни говорят епиграфските п метници, скулптурните и архитектурните остатъци. Те доказват съществуването на театър, гимназион, храмове на боговете Аполон, Дионис, Асклепий, Зевс и др. Научен източник за историята на града е известният надпис на Садала - официален доку­мент за взаимоотношенията на месемврийци с траките. Садала е тракийски владетел, комуто жителите на града са отдавали високи почести. Всяка година по време на Дионисиевите тържества той бил увенчаван в театъра със златен венец.