- [Учебникъ за Българсккый языкъ]
- [Корица и начални страници]
- [Предна корица]
- [Преден форзац 1]
- [Преден форзац 2]
- [Преден форзац 3]
- [Съдържание]
- [с.] VІІ
- [с.] VІІІ
- [с.] ІХ
- [с.] Х
- Прѣдисловіе
- [с. ХІ]
- [с.] ХІІ
- Вступленіе
- [с. ХІІІ]
- [с.] ХІV
- Занятія прѣзъ пьрвѫ-тѫ годинѫ
- [с. ХV]
- [с.] ХVІ
- [с. ХVІІ
- [с.] ХVІІІ
- [с.] ХІХ
- [с.] ХХ
- Грамматика
- [с. ХХІ]
- [с. ХХІІ]
- Часть пьрва. За прѣдложенія-та
- §. 1. Зачто говоримъ?
- §. 2. Съ какво изражаваме мысли-тѣ си?
- §. 3. Подлежаще, сказуемно и прѣдложеніе
- [с. 1]
- [с.] 2
- §. 4. По каквы вопросы ся познава подлежаще-то?
- §. 5. Наклоненія
- [с.] 3
- [с.] 4
- §. 6. Времена
- [с.] 5
- [с.] 6
- [с.] 7
- [с.] 8
- §. 7. Лица
- [с.] 9
- [с.] 10
- §. 8. За безлично-то прѣдложеніе
- [с.] 11
- §. 9. Опрѣделенія
- [с.] 12
- §. 10. Допълненія
- [с.] 13
- §. 11. На каквы вопросы отговарятъ допълненія-тя?
- §. 12. Право допълненіе
- [с.] 14
- [с.] 15
- §. 13. Обстоятелство мѣстно
- [с.] 16
- §. 14. Обстоятелство временно
- [с.] 17
- [с.] 18
- §. 15. Обстоятелство образно (образъ дѣйствія)
- [с.] 19
- [с.] 20
- §. 16. Обстоятелство причинно
- [с.] 21
- §. 17. Обстоятелство цѣлепоказателно
- [с.] 22
- §. 18. Обстоятелствeны думы
- §. 19. Думы, които показватъ образъ мысли
- [с.] 23
- §. 20. Думы, които показватъ основаніе мысли
- [с.] 24
- §. 21. Вводны думы
- §. 22. Главны и второстепенны части въ прѣдложеніе-то
- [с.] 25
- §. 23. Приложеніе
- [с.] 26
- [с.] 27
- §. 24. За придаточно-то прѣдложеніе
- §. 25. За подлежаще-то прѣдложеніе
- [с.] 28
- §. 26. За придаточно-то опрѣдѣлително прѣдложеніе
- [с.] 29
- [с.] 30
- §. 27. За придаточно-то допълнително прѣдложеніе
- [с.] 31
- §. 28. За придаточно-то обстоятелствено прѣдложеніе
- [с.] 32
- [с.] 33
- §. 29. За придаточно-тѣ прѣдложенія вообще
- §. 30. За главно-то прѣдложеніе
- [с.] 34
- §. 31. За составно-то прѣдложеніе
- [с.] 35
- §. 32. Гдѣ ся гужда запятая въ составно прѣдложеніе?
- [с.] 36
- §. 33. Сокращеніе на придаточны-тѣ опрѣдѣлителны прѣдложенія
- §. 34. Сокращеніе на придаточны-тѣ обстоятелствены прѣдложенія
- [с.] 37
- §. 35. Сокращеніе на придаточны-тѣ подлежащи и допълнителны прѣдложенія
- [с.] 38
- §. 36. Еднаквы и разны опрѣдѣленія, допълненія и обстоятелства
- [с.] 39
- §. 37. За слитно-то прѣдложеніе
- [с.] 40
- §. 38. Гдѣ ся гужда запятая въ слитното прѣдложеніе?
- [с.] 41
- §. 39. Просто прѣдложеніе
- [с.] 42
- §. 40. За вводно-то прѣдложеніе
- [с.] 43
- §. 41. Сокращеніе на вводно-то прѣдложеніе
- §. 42. Обращеніе
- [с.] 44
- §. 43. Гдѣ ся гужда точка съ запятаѭ?
- [с.] 45
- §. 44. Кога ся гужда запетая между главны-тѣ прѣдложенія?
- [с.] 46
- §. 45. Гдѣ ся гужда двоеточіе?
- [с.] 47
- §. 46. Гдѣ ся гужда точка?
- [с.] 48
- §. 47. Гдѣ ся гуждатъ знацы вопросителный и восклицателный?
- §. 48. Гдѣ ся употрѣбляватъ вносны знацы?
- [с.] 49
- §. 49. Гдѣ ся употрѣбляватъ черты въ рѣчь разговарнѫ?
- §. 50. Знацы прѣпинателны
- [с.] 50
- Часть втора. За части-тѣ на рѣчь-та
- §. 51. Что означаватъ думы-тѣ?
- І. За существително-то имя
- §. 52. Что е сѫществително имя?
- [с. 51]
- [с.] 52
- §. 53. Прѣдметны и отвлечены имена сѫществителны
- [с.] 53
- §. 54. Какъ ся раздѣляватъ прѣдметы-тѣ?
- [с.] 54
- §. 55. Раздѣленіе на прѣдметы-тѣ на стройове (классове)
- [с.] 55
- §. 56. Общи имена сѫществителны
- [с.] 56
- [с.] 57
- §. 57. Собствены сѫществителны имена
- [с.] 58
- §. 58. Имена увеличителны и умалителны
- [с.] 59
- §. 59. Имена ласкателны
- §. 60. Родове на сѫществителны-тѣ имена
- [с.] 60
- [с.] 61
- §. 61. Числа на сѫществителны-тѣ имена
- [с.] 62
- §. 62. Каквы быватъ, сѫществителны-тѣ имена
- [с.] 63
- §. 52. Что е сѫществително имя?
- ІІ. За прилагателно-то имя
- §. 63. Что е прилагателно имя?
- [с.] 64
- [с.] 65
- §. 64. За качествено-то прилагателно имя
- [с.] 66
- §. 65. За сравнителнѫ-тѫ и превосходнѫ степень
- [с.] 67
- [с.] 68
- §. 66. За относително-то прилагателно имя
- [с.] 69
- §. 67. Каквы быватъ прилагетелны-тѣ имена?
- §. 63. Что е прилагателно имя?
- ІІІ. За глагола-тъ
- §. 68. Что е глаголъ?
- [с.] 70
- [с.] 71
- §. 69. За дѣйствителны-тѣ глаголы
- [с.] 72
- [с.] 73
- §. 70. За страдателныя-тъ глаголъ
- [с.] 74
- §. 71. За срѣднія-тъ глаголъ
- [с.] 75
- [с.] 76
- §. 72. За возвратныіа-тъ глаголъ
- [с.] 77
- §. 73. За взаимныіа-тъ глаголъ
- §. 74. Залозы на глаголы-тѣ
- [с.] 78
- §. 75. За несовьршеныіа-тъ видъ на глаголы-тѣ
- §. 76. За глаголы-тѣ, които сѫ видъ совьршено-начинателный и совьршено-окончателный
- [с.] 79
- §. 77. За глаголы-тѣ въ еднократенъ видъ
- §. 78. Виды въ глаголы-тѣ
- [с.] 80
- §. 79. За безличныіа-тъ глаголъ
- [с.] 81
- §. 80. За сѫществителныіа-тъ глаголъ
- [с.] 82
- §. 81. Колко залозы и видове иматъ глаголы-тѣ?
- §. 68. Что е глаголъ?
- ІV. За нарѣчіе-то
- §. 82. Что е нарѣчіе?
- [с.] 83
- §. 83. Нарѣчія мѣстны
- §. 84. Нарѣчія временны
- [с.] 84
- §. 85. Нарѣчія качествены
- §. 86. За сравнителнѫ-тѫ и прѣвосходнѫ степень въ качествены-тѣ нарѣчія
- [с.] 85
- §. 87. Нарѣчія количествены
- [с.] 86
- §. 88. Нарѣчія мѣропоказателны
- §. 89. Нарѣчія мыслеобразны
- [с.] 87
- §. 90. Каквы быватъ нарѣчііа-та
- §. 82. Что е нарѣчіе?
- V. Мѣстоименія
- §. 91. Что е мѣстоименіе?
- [с.] 88
- [с.] 89
- §. 92. Личны мѣстоименііа
- §. 93. Возвратны мѣстоименііа
- [с.] 90
- §. 94. Вопросителны мѣстоименііа
- §. 95. Указателны мѣстоименііа
- [с.] 91
- §. 96. Относителны мѣстоименія
- §. 97. Притяжателны мѣстоименія
- [с.] 92
- §. 98. Каквы быватъ мѣстоименія-та?
- [с.] 93
- §. 91. Что е мѣстоименіе?
- [Корица и начални страници]
- VІ. За члена-тъ
- §. 99. Что е членъ?
- [с.] 94
- §. 99. Что е членъ?
- §. 100. Что е числително иміа?
- §. 101. Имена числителны количествены и поріадочны
- [с.] 95
- §. 102. Что е причастіе?
- §. 103. Гдѣ сіа употрѣбліава причастіе-то?
- [с.] 96
- [с.] 97
- §. 104. Что е дѣепричастіе?
- [с.] 98
- §. 105. Гдѣ сіа употрѣбліава дѣепричастіе-то?
- §. 106. Что е прѣдлогъ?
- [с.] 99
- [с.] 100
- §. 107. Что е союзъ?
- [с.] 101
- [с.] 102
- §. 108. Что е междометіе?
- [с.] 103
- [с.] 104
- [с.] 105
- [с.] 106
- І. Измѣненія на сѫществителны-тѣ имена
- §. 110. Какво быва сѫществително-то имя въ прѣдложеніе-то?
- [с. 107]
- [с.] 108
- Липсват страници
- §. 110. Какво быва сѫществително-то имя въ прѣдложеніе-то?
- [ІІІ. Измѣненія на прилагателны-тѣ имена]
- [§. 129. Какво быва прилагателно-то имя въ прѣдложеніе-то?]
- [с.] 129
- §. 130. Какъ ся измѣнява прилагателно-то имя, кога е сказуемо?
- [с.] 130
- §. 131. Какъ ся измѣнява прилагателно-то имя, кога е опрѣдѣленіе?
- [с.] 131
- §. 132. Какъ ся измѣнява прилагателно-то имя, кога е подлежаще, допълненіе и обстоятелствена дума?
- [с.] 132
- [§. 129. Какво быва прилагателно-то имя въ прѣдложеніе-то?]
- §. 134. Какъ ся измѣняватъ мѣстоименія-та?
- [с.] 133
- [с.] 134
- §. 135. Какъ ся измѣняватъ членове-тѣ?
- §. 136. Какъ ся измѣняватъ числителны-тѣ имена?
- [с.] 135
- §. 137. Какъ ся измѣняватъ причастія-та?
- [с.] 136
- [с.] 137
- §. 138. Какъ ся измѣняватъ дѣепричастія-та?
- [с.] 138
- §. 139. Измѣняватъ ли ся прѣдлозы-тѣ?
- ХІ. §. 140. Измѣняватъ ли ся союзы-тѣ?
- [с.] 139
- §. 141. Могатъ ли да ся измѣняватъ междометія-та?
- §. 142. Въ какво состои измѣненіе-то на части-тѣ на рѣчь-тѫ вообще?
- [с.] 140
- [с.] 141
- [с.] 142
- [с. 143]
- [с.] 144
- [с.] 145
- [с.] 146
- [с.] 147
- [с.] 148
- [с. 149]
- [с.] 150
- [с. І]
- [с.] ІІ
- [с.] ІІІ
- [с.] ІV
- [Вътрешна страна на оригиналната корица]
- [Оригинална корица]
- [Заден форзац 1]
- [Заден форзац 2]
- [Заден форзац 3]
- [Задна корица]