ОБНОВЛЕНИЕ Полумесечно списание за наука, изкуство и критика. Ред. Байко Воденичаров. София, п-ца Г. П. Патлов. 4о, год. аб. 40 лв. 1 1 1 ян. 1922 Програмната статия от първа страница прави доста общ коментар на "отчаяните перспективи" и "непрогледния мрак", който владее в душата на българите. Става ясно, че списанието ще бъде обърнато към българската младеж и ще цели "събуждането на младежката душа" чрез активна деятелност. Статията е подписана от Управителния съвет на Дружество "Обновление", което е и фактическият издател на това списание. Повечето материали в този единствен брой са дело на самия редактор Байко Воденичаров и на Милчо Балабанов, който се явява агент-инкасатор на изданието. Поетическият отдел се изчерпва с две стихотворения: "Вихър" на споменатия Байко Воденичаров - слабо и със сантиментално-еротически привкус, и "В мрака", подписано с псевдонима Сен-Косен, също твърде елементарно и несръчно. Прозата в този брой се представя от двама автори. Милчо Балабанов е публикувал фрагмента "Понякога", а Байко Воденичаров - "Желал те бих" - все така в лош любовно-приповдигнат стил. Последният публикува и откъс от романа си "Юлий", натруфен стил със стълпотворение от прилагателни за героя Юлий, който бленува някое "младо, девствено, може би, момиче". Навярно най-любопитният материал в списанието е преведената от немски легенда "Произхода на човешките раси". Преводач отново е познатият ни редактор Байко Воденичаров. Преводът е сравнително добър, а изборът на този текст е симптоматичен за един ранен расистки уклон у младия преводач. Преданието изтъква детерминираността при създаването на трите раси – бели, червени и черни. На червената раса се е паднала торбичка с лъкове и стрели и тя следва да се занимава с война и лов. На черната раса се паднали земеделските инструменти и за нея е предопределено "да се занимава с тежка полска работа". "Третата торбичка съдържала хартия, мастило и перо. По тая причина на бялата раса се дала за препитание духовна работа, а с това тя добила първенство над другите раси." Литературно-критическият отдел съдържа статия от Христо Н. Карабашев със заглавие "Изкуството за Оскар Уайлда", която има за цел да запознае младия читател с основни моменти от естетическите виждания на популярния писател. В броя се намира и една неподписана рецензия за литературно-музикалното утро в театър "Надежда", изнесено от трупата на Ана Карима. Авторът на рецензията остава недоволен от "неестествената игра, липсата на всякаква грация и пластика" и пр. С това се изчерпва съдържанието на единствения брой на сп. “Обновление”, което, ако не друго, може да бъде показателно за засилващата се активност на Младежките добродетелни дружества, ентусиазирани и непоследователни издатели на редица нетрайни издания от това време. Георги Господинов (Институт за литература - БАН)