НАБИС репозиториум

Лампион : Периодическо младежко литературно списание

Лампион : Периодическо младежко литературно списание

 

ЛАМПИОН Периодическо младежко литературно списание. Русе. 16о. 1 1 5 ноем. 1921 Сп. “Лампион”, чиято единствена книжка излиза в Русе на 5 ноем. 1921 г., представлява типична еднодневка в българския книжовен живот. Въпреки подзаглавието си “Периодическо младежко литературно списание” и желанието на неназованите редактори да раздвижат художествения живот в провинцията, то спира след първия брой. По характера на включената в “Лампион” песимистична лирика с подчертано епигонски характер можем да съдим обаче, че вероятно това е ученическо издание, плод на благородни редакторски намерения, ала незащитени в художествено отношение. “Лампион” помества стихотворения и импресии от български автори. Единственият чужд поет, чиято творба е публикувана само в оригинал, е Ал. Блок. Липсват произведения от изтъкнати български творци. Част от включените в “Лампион” автори са подписани с псевдоними, които не са разкрити. В края на изданието се съобщават някои факти от литературния живот в Русе през 1921 г. В началото на единствената книжка на списанието е поместена уводната статия “Начални слова”, с подпис “Редакцията”. В нея начеващото литературно издание се оприличава на “малък блед лампион всред глухата, чемерно виснала нощ, без ярки, трепетливи звезди на мрачен небосклон”. Редакторите обявяват намерението си да търсят подкрепа “в името на единната красота”. Мигновеното спиране на изданието не позволява да се разбере дали това благородно намерение е изпълнимо. Като цяло лириката и импресиите в “Лампион” са песимистични, в минорни тонове, с несъмнени символистични навеи, но без оригинални авторски открития. В тях личат умора и тъга от живота и склонност към философска резигнация, а не към действено осмисляне на житейския път на човека. До известна степен тези тдворби са в духа на голяма част от следвоенните литературни издания, но същевременно в тях липсват ярките и силно въздействащи художествени постижения. Стихотворенията в списанието пресъздават тъжен есенен или зимен пейзаж, любовни разочарования и размисли за самотата на човека. А. Калоянов в “Тишина” изповядва чувството си за уединение сред човешкото море в света на фона на унила зимна природна картина. Стихотв. “Лунни акорди” на Л. Георгиев представлява тъжен размисъл на поета под бледата лунна светлина, придружен от спомени за любимата. В “Прозрения”, стихотворение с многозначителното посвещение “На ония, които са чужди в света”, Хр. Стратев разгръща темата за човешката самота в големия град в тоналност, далечно напомняща творчеството на Хр. Смирненски, и по-точно – цикълът му “Зимни вечери”, без да достига до неговото художесдтвено въздействие. В стилистиката на символизма е и стихотворението на Валдемар “И над скръбта ще блеснат нявга...” – Бог ще даде радост на тъжния поет, ще му изпрати някога светли лъчи. По-далече от този минорно-лиричен цикъл творби стоят други две стихотворения. Н. Овчарова в “И как дойде нощта” с много нежност и стаен копнеж по детето разкрива в романтичен план очакването на чудото на майчинството. В народнопесенен дух е написано стихотворението на Р. Славов “Трепетлика и Явор”, явно повлияно от лириката на П. П. Славейков и пресъздаващо непобедимостта на любовното чувство. Встрани от тези творби стои публикуваният откъс от “Странника от север” от Н. Черняев – лирически монолог в символистичен дух, епигонски следващ езика, стила и метриката на Ал. Блок. Явно той е свързан с поместения откъс от поемата “Възмездие” на Блок (1908-1913) под загл. “Ночь как ночь и улица пустынна”, само в оригинал, без български превод (“Нощ – нощта, и улица пустинна”), по повод смъртта на големия руски поет. Текстът, както е отбелязано под него, е взет от № 1 на библиотеката “Книга для всех” – “Из русских поэтов”, издателство “Мысль”, Берлин, 1921. В импресиите в сп. “Лампион” се открива същият песимистичен, унил тон, който е характерен и за лириката. Долавя се определено влияние на символизма. Др. Гочев в “O, Altitudo!” прокарва идеята за нищожеството на плътта пред величието на душата, а в “Сладката глупост” Н. Елхов разсъждава за смисъла на човешкия живот, тази неизбежна “сладка глупост”. Импресията “Песен на песните” от Ж. Симеонов е посветена на човешката самота и само в неозаглавената импресия на Феликс, написана в първолично изложение, се прокрадват по-бодри нотки – не само скръб, но и радост от живота и любовта. На последните две страници на списанието са поместени любопитни факти от литературния живот в град Русе през 1921 г. В тази своеобразна литературна хроника се откроява съобщението за издаването на ученическото литературно списание “Светли зари”. Сп. “Лампион” остава в историята на българската литературна периодика по-скоро като любопитен факт, отколкото като явление с определена културна тежест. Единствената му книжка ни дава основание да го преценим като опит за съживяване на художествения живот в провинцията в началото на 20-те години – за съжаление, кратък и неуспешен. Ралица Маркова

Последно депозирани

Търсене в репозиториума



Разширено търсене

Преглед

Мой профил

Намери

RSS Канали