Citation link:
  • Начална грамматика за наученіе на българскый языкъ по начинъ практическый : Книжка I
    • [Корица и начални страници]
      • [Предна корица]
      • [Преден форзац 1]
      • [Преден форзац 2]
      • [Преден форзац 3]
      • [Оригинална корица]
      • [Вътрешна страна на оригиналната корица]
      • [Титул]
      • [Посттитул]
    • Назначеніе-то на началнѫ-тѫ практичнѫ грамматикѫ
      • [с.3]
      • [с.]4
    • Българска начална грамматика. Часть I. Составъ -тъ на рѣчь-тѫ
      • Составъ-тъ и видове-тѣ на прѣдложеніе-то
        • [с.5]
      • Понятіе за прѣдложеніе-то
      • Составъ-тъ на прѣдложеніе-то. Понятіе за главны-тѣ му части – за подлежаще-то и сказуемо-то
        • [с.]6
      • Знаци прѣпинателны
      • Второстепенны части въ предложеніе-то
        • [с.]7
      • Понятіе за опрѣделителны-тѣ думы
        • [с.]8
      • Понятіе за допълнителны-тѣ думы
        • [с.]9
      • Понятіе за обстоятелствены-тѣ думы
        • [с.]10
      • Распространены и нераспространены прѣдложенія
      • Знаци прѣпинателны
      • Понятіе за звателны-тѣ думы, или за обращеніе-то
        • [с.]11
      • Знаци прѣпинателны
      • Приложеніе
      • Видове прѣдложенія
        • Понятіе за лично-то и безлично прѣдложеніе
          • [с.]12
        • Понятіе за прѣдложенія-та главно и придавочно
          • [с.]13
        • Понятіе за въводно-то прѣдложеніе
        • Понятіе за вносны-тѣ прѣдложенія
          • [с.]14
        • За видове-тѣ на придавочны-тѣ
        • Понятіе за придавочны-тѣ опрѣдѣлителны, допълнителны и обстоятелствены прѣдложенія
          • [с.]15
        • Придавочны прѣдложенія, като подлежащи и сказуемы
          • [с.]16
        • Сократены придавочны прѣдложенія
          • [с.]17
        • Знаци прѣпинателны
        • Понятіе за просто-то и сложно прѣдложеніе
          • [с.]18
        • Понятіе за слитно прѣдложеніе
          • [с.]19
        • Понятіе за составно-то прѣдложеніе
        • Знаци прѣпинателны
          • [с.]20
        • Понятіе за утвърдително-то и отрицателно прѣдложенія
        • Понятіе за повѣствователно-то прѣдложеніе
        • Понятіе за повелително-то прѣдложеніе
        • Понятіе за прѣдположително-то прѣдложеніе
          • [с.]21
        • Понятіе за вопросително-то прѣдложеніе
        • Знаци прѣпинателны
        • Изводъ на части-тѣ на рѣчтѫ и на тѣхно-то измѣненіе изъ разбора на прѣдложенія-та
          • [с.]22
          • [с.]23
          • [с.]24
          • [с.]25
          • [с.]26
    • Часть II. Словопроизведеніе
      • Части на рѣчь-тѫ. I. Имя Сѫществително
        • Понятіе за него
          • [с.27]
        • Подраздѣленіе на чувствены-тѣ прѣдметы на одушевлены и на неодушевлены
          • [с.]28
        • Дѣленіе на сѫществително-то имя
        • Понятіе за нарицателно-то сѫщ. имя
          • [с.]29
        • Понятіе за собствено-то сѫществително имя
        • Подраздѣленіе на нарицателно-то имя
        • Понятіе за собирателно-то имя
          • [с.]30
        • Понятіе за веществено-то имя
        • Имена сѫществителны увеличителны и умалителны
        • Умалително-ласкателны имена
          • [с.]31
        • Родове на сѫществителны-тѣ имена
        • Отличителны окончанія въ сѫществителнны-тѣ имена
          • [с.]32
        • Общій родъ
        • Измѣненіе на сѫществителны-тѣ имена
          • [с.]33
        • Число единствено и множествено
          • [с.]34
        • Падежи и тѣхно-то употрѣбленіе
        • Именителный падежъ
          • [с.]35
        • Дателный падежъ
        • Винителный падежъ
        • Звателный падежъ
          • [с.]36
        • Правы и косвены падежи. Относителны окончанія на сѫществителнны-тѣ имена
        • Понятіе за склоненіе-то
          • [с.]37
          • [с.]38
        • Забѣлѣжкы надъ измѣненіе-то на имена-та
          • [с.]39
          • [с.]40
        • Забѣлѣжкы за склоненіе-то на имена-та въ женскый родъ
          • [с.]41
        • Забѣлѣжкы за правописаніе-то
          • [с.]42
        • На что служи сѫществително-то имя въ прѣдложеніе-то
          • [с.]43
      • II. Имя Прилагетелно
        • Понятіе за него
        • Дѣленіе на прилагателны-тѣ имена
        • Понятіе за качествено-то прилагетелно
          • [с.]44
        • Понятіе за относително-то прилагателно
        • Понятіе за притежателны-тѣ прилагателны
          • [с.]45
        • Прилагателны умалителны
        • Степени сравненія
        • Степень положителна
        • Степень сравнителна
        • Степень прѣвосходна
          • [с.]46
        • Окончанія на прилагателно-то имя-пълны и усѣчены
        • Измѣненіе на прилагателно-то имя
          • [с.]47
        • Отличителны и относителны окончанія въ прилагателны-тѣ имена
        • Склоненіе
          • [с.]48
          • [с.]49
        • За какво служи прилагателно-то имя въ прѣдложеніе-то?
      • Имя Числително
        • Понятіе за него
        • Дѣленіе на числителны-тѣ имена на количествены и редовны
          • [с.]50
        • Числителны дробны
        • Склоненіе на числителны-тѣ имена
          • [с.]51
        • Забѣлѣжкы за числителны-тѣ имена
        • На что служатъ числителны-тѣ имена въ прѣдложеніе-то
          • [с.]52
      • III. Мѣстоименіе
        • Понятіе за него
        • Видове мѣстоименія
          • [с.]53
          • [с.]54
          • [с.]55
        • Измѣненіе на мѣстоименія-та
        • Склоненіе. Личны мѣстоименія
          • [с.]56
          • [с.]57
          • [с.]58
        • Правописаніе
        • На что служи мѣстоименіе-то въ прѣдложеніе-то
          • [с.]59
      • IV. Членъ
        • Понятіе за него
        • Склоненіе на членъ-тъ
          • [с.]60
        • Забѣлѣжкы за члена
          • [с.]61
      • V. Глаголъ
        • Понятіе за глаголъ-тъ
          • [с.]62
        • Залози на глагола
        • Понятіе за дѣйствителный залогъ
          • [с.]63
        • Понятіе за возвратный глаголъ
        • Понятіе за взаимны-тѣ глаголы
          • [с.]64
        • Понятіе за срѣдни-тѣ глаголы
        • Глаголы общы
          • [с.]65
        • Понятіе за страдателны-тѣ глаголы
        • Видове въ глаголы-тѣ
        • Понятіе за несвършенный и свършенный видъ въ глаголы-тѣ
          • [с.]66
        • Глаголы многократны и еднократны
        • Измѣненіе на глагола
          • I. Наклоненіе въ глаголы-тѣ и понятіе за всѣко едно отъ нихъ
            • [с.]67
            • [с.]68
          • II. За происхожденіе-то на времена-та въ глаголы-тѣ
            • [с.]69
            • [с.]70
          • III. Происхожденіе-то на лица-та въ глаголы-тѣ и понятіе за всѣко едно отъ нихъ
            • [с.]71
          • IV. Числа въ глаголы-тѣ
          • V. Родове въ глаголы-тѣ
        • Понятіе за спряженіе-то. Отличителны и относителны окончанія
          • [с.]72
        • Видове спряженія
        • Глаголъ сѫмъ и негово-то спряженіе
          • [с.]73
          • [с.]74
          • [с.]75
          • [с.]76
          • [с.]77
          • [с.]78
          • [с.]79
          • [с.]80
          • [с.]81
        • Забѣлѣжкы надъ спряженія-та на глаголы-тѣ
          • [с.]82
        • Спраженіе на страдателны-тѣ глаголы
          • [с.]83
          • [с.]84
          • [с.]85
        • Глаголы неправилны
        • Глаголы безличны
        • Правописаніе
        • На что служи глаголъ-тъ въ прѣдложеніе-то?
          • [с.]86
      • Причастіе и Дѣепричастіе (Допълнителенъ отдѣлъ на глагола)
        • Понятіе за причастіе-то
        • Понятіе за дѣепричастіе-то
          • [с.]87
        • Измѣненіе на причастіе-то и на дѣепричастіе-то
        • Измѣненіе-то на причастія-та и на дѣепричастія-та като думы производны отъ глаголъ
          • [с.]88
        • Производство-то на причастія-та и на дѣепричастія-та
          • [с.]89
        • На что служатъ причастія-та и дѣепричастія-та въ прѣдложеніе-то
          • [с.]90
      • VI. Нарѣчіе
        • Понятіе за нарѣчіе-то
          • [с.]91
        • Видове нарѣчія
          • [с.]92
        • Правописаніе
        • На что служи нарѣчіе-то въ прѣдложеніе-то
          • [с.]93
      • VII. Прѣдлогъ
        • Понятіе за прѣдлога
        • Коренны прѣдлози: отдѣлны и слитны
          • [с.]94
        • Употрѣбленіе на нѣкои нарѣчія, като прѣдлози
        • Общо-то значеніе на прѣдлози-тѣ, употрѣбляемы слитно съ другы думы
          • [с.]95
        • Правописаніе
          • [с.]96
      • VIII. Союзъ
        • Понятіе за союза
        • Първообразны производны союзы. Сложны союзы
        • Союзы единачны, повторителны, двойны
          • [с.]97
        • Видове на союзы-тѣ споредъ значеніе-то на связуемы-тѣ отъ нихъ прѣдложенія
          • [с.]98
          • [с.]99
      • IX. Междометіе
        • Понятіе за междометіе-то
        • Видове междометія
        • Междометія звукоподражателны
        • Междометія отглаголны
        • Правописаніе
          • [с.100]
    • Часть III. Звуци и буквы
      • Звуковый составъ на думы-тѣ. Разложеніе на думы-тѣ на слогове, и слогове-тѣ на звуци
        • [с.]101
      • Понятіе за слогъ-тъ
      • Раздѣленіе на звуци-тѣ на гласны и согласны. Образованіе слога
        • [с.]102
      • Полугласный звукъ
      • Удареніе. Высокъ и низсъкъ слогъ
      • Понятіе за буквѫ-тѫ. Отличие на буквѫ-тѫ отъ звука
        • [с.]103
      • Дѣленіе на буквы-тѣ споредъ орудіе -то на произношеніе-то на гласны и согласны
      • Полугласна-та буква. Дебелъ и тънъкъ еръ
      • Дѣленіе на гласны-тѣ звуци и буквы споредъ начинъ-тъ на произношеніе-то
        • [с.]104
      • Согласны звуци и буквы
      • Дѣленіе на согласны-тѣ звуци и буквы
      • Споредъ орудія-та на произношеніе-то
        • [с.]105
      • Примѣненіе въ правописаніе-то
        • [с.]106
      • Прѣминуваніе-то на согласны-тѣ звуци едны въ другы
        • [с.]107
      • Пропущаніе и прѣмѣстваніе на звуци-тѣ
        • [с.]108
      • Вставка (втурка) на согласны звуци
      • Правописаніе
      • Прѣходъ и вставка на гласны-тѣ звуци
        • [с.]109
      • Правописаніе
      • Голѣмы и малки буквы. Употрѣбленіе-то на голѣмы-тѣ буквы
        • [с.]110
      • Грамматическый составъ на думы-тѣ
      • Понятіе за кореня
        • [с.]111
        • [с.]112
      • Понятіе за приставкѫ-тѫ и окончаніе-то
      • Видове окончанія
        • [с.]113
      • Понятіе за производны-тѣ и първообразны думы
      • Примѣненіе въ правописаніе-то. Прѣносъ на думы-тѣ отъ единъ редъ на другъ
        • [с.]114
      • Логыческый сотавъ на думы-тѣ
      • Понятіе за просты-тѣ и сложны думы
      • Думы прѣдложны и думы соединены съ отпицанія - не и ни; тѣхно-то отличі еотъ сложны-тѣ думы
        • [с.]115
      • Образованіе на сложны-тѣ думы
      • Взаимно-то отношеніе на просты-тѣ думы въ сложны-тѣ думы
        • [с.]116
      • Примѣненіе въ правописаніе-то
      • Обща забѣлѣжка за корене-тѣ и производството на части-тѣ на рѣчь-тѫ
        • [с.]117
      • Употрѣбленіе-то на буквѫ - ѣ
        • [с.]118
        • [с.]119
        • [с.120]
    • Оглавленіе
      • [с.I]
      • [с.]II
      • [с.]III
      • [с.]IV
    • [Последни страници и корица]
      • [Вътрешна страна на задната оригиналната корица]
      • [Задна оригинална корица]
      • [Заден форзац 1]
      • [Заден форзац 2]
      • [Заден форзац 3]
      • [Задна корица]