Citation link:
  • Пѫрва бѫлгарско-френска грамматика : Съ едно изложеніе за бѫлгарско-то правописаніе / Съчинена отъ Василя Х. Стоянова-Беронъ, доктора медицини и хирургій
    • [Корица и начални страници]
      • [Предна корица]
      • [Преден форзац 1]
      • [Преден форзац 2]
      • [Преден форзац 3]
      • [Оригинална корица]
      • [Вътрешна страна на оригиналнатата корица]
      • [Титул]
      • [Посттитул]
    • [Посвещение] На честни-тѣ ми и прелюбезни родители Х. Стояна Х. Божиловича и Жейна Христова
      • [с. ІІІ]
    • [Посвещение] На память-та моего благодѣтеля прелюбезнаго ми вуйча покойного Николая Христова-Беронъ
      • [с. ІV]
    • Предисловіе
      • [с. V]
      • Азбукѫ-тѫ
        • [1). Ѥ и ІА]
        • [с.] VІ
        • 2). Ъ и Ь
          • [с.] VII
          • [с.] VIII
        • 3). Ѫ
          • [с.] IX
      • За употребленіе-то на опредѣлителній членъ: Тъ, Та, То, единств. лисла и Тѣ, Та множеств.
        • [с.] X
        • [с.] XI
        • [с.] XII
      • За употребленіе-то на опредѣлителній членъ подирь прилагателны-тѣ и причястія-та
        • [с.] XIII
        • [с.] XIV
      • За Глаголы-тѣ
        • [с.] XV
        • [с.] XVI
    • Въведеніе
      • [с. 1]
      • [с.] 2
      • Правила за произношеніе-то на букви-тѣ
        • [с.] 3
        • [с.] 4
        • [с.] 5
        • [с.] 6
        • [с.] 7
    • Часть пѫрва. Словопроизведеніе
      • Глѫва пѫрва. Пѫрва часть на рычь-та. Членъ-(l'article)
        • [с.] 8
        • [с.] 9
      • Глѫва втора. Втора часть на рѣчь-та. Имя сѫществителное (le substantif)
        • [с.] 10
        • I. Правила за образуванье-то множеств: числа на сѫществителни-тѣ
          • [с.] 11
          • [с.] 12
        • II. За образуванье-то женскаго рода на сѫществителни-тѣ
          • [с.] 13
          • [с.] 14
          • [с.] 15
          • [с.] 16
      • Глѫва третья. Третья часть на рѣчь-та. Имя прилагателное (l'adjectif)
        • I. За составянье-то на женскій родъ отъ мѫжскый на прилагателни-тѣ
          • [с.] 17
          • [с.] 18
        • II. За составянье-то множествен: числа на прилагателни-тѣ
          • [с.] 19
          • [с.] 20
        • III. За сравнителны-тѣ степены на прилагателни-тѣ
          • [с.] 21
          • [с.] 22
        • [IV] ІІІ. За различны-тѣ видове на опредѣлителни-тѣ прилагателни
          • [с.] 23
          • [с.] 24
          • [с.] 25
          • [с.] 26
          • [с.] 27
          • [с.] 28
          • [с.] 29
          • [с.] 30
          • [с.] 31
      • Глѫва четвѫрта. Четвѫрта часть на рѣчь-та. Мѣстоименіе (promon)
        • I. Личнія мѣстоименія
          • [с.] 32
          • [с.] 33
          • [с.] 34
        • II. Мѣстоименія притяжателнія (pronoms possessifs)
          • [с.] 35
        • III. Указателнія мѣстоименія (pronomos demonstratifs)
          • [с.] 36
          • [с.] 37
        • IV. Вопросителнія мѣстоименія
          • [с.] 38
        • V. Относителія мѣстоименія
          • [с.] 39
          • [с.] 40
          • [с.] 41
        • VI. Неопредѣленнія мѣстоименія
          • [с.] 42
          • [с.] 43
      • Глѫва пета. Пета часть на рѣчь-та. Глаголъ (le verde)
        • I. За различны-тѣ видове на глаголи-тѣ
          • [с.] 44
          • [с.] 45
        • II. За промѣнуванія-та на глаголи-тѣ
          • [с.] 46
          • [с.] 47
          • [с.] 48
        • III. За спряженія та на Глаголи-тѣ
          • [с.] 49
          • I. Спряженіе на вспомогателни-тѣ глаголи
            • [с.] 50
            • [с.] 51
            • [с.] 52
            • [с.] 53
            • [с.] 54
            • [с.] 55
            • [с.] 56
          • IІ. Спряженіе на правилни-тѣ глаголи
            • [с.] 57
            • 1). Пѫрво спряженіе
              • [с.] 58
              • [с.] 59
              • [с.] 60
              • [с.] 61
            • 2). Второ спряженіе
              • [с.] 62
              • [с.] 63
            • 3). Третье спряженіе
              • [с.] 64
              • [с.] 65
              • [с.] 66
            • [4).] Четвѫрто спряженіе
              • [с.] 67
              • [с.] 68
              • [с.] 69
              • [с.] 70
              • [с.] 71
              • [с.] 72
              • [с.] 73
              • [с.] 74
              • [с.] 75
              • [с.] 76
              • [с.] 77
              • [с.] 78
              • [с.] 79
              • [с.] 80
              • [с.] 81
              • [с.] 82
        • IV. За страдателны-тѣ Глаголы
          • [с.] 83
          • [с.] 84
        • V. За средны-тѣ Глаголы
          • [с.] 85
          • [с.] 86
        • VI. За возвратны-тѣ и взаимны глаголы
          • [с.] 87
          • [с.] 88
        • VIІ. За едноличны-тѣ глаголы
          • [с.] 89
          • [с.] 90
          • [с.] 91
          • [с.] 92
          • [с.] 93
          • [с.] 94
          • [с.] 95
        • Общи теми за упражненіе
          • [с.] 96
        • [с.] 97
      • Глѫва седьма. Седьма часть на рѣчь-та. Предлогъ (Preposition)
        • [с.] 98
        • [с.] 99
      • Глѫва осьма. Осьма часть на рѣчь-та. Нарѣчіа (Adverbe)
        • [с.] 100
        • [с.] 101
      • Глѫва девета. Девета часть на рѣчь-та. Съюзъ (La conjonction)
        • [с.] 102
        • [с.] 103
      • Глѫва десета. Десета часть на рѣчь-та. Междометіе (L'interjection)
        • [с.] 104
      • Глѫва единадсета. За правописаніе-то
        • І. За употребленіе-то на букви-тѣ
          • [с.] 105
          • [с.] 106
          • [с.] 107
          • [с.] 108
        • ІІ. За употребленіе-то на главни-тѣ букви (Emploi des majuscules)
          • [с.] 109
      • Глѫва двѣнадсета. За правописьны-тѣ знакове и за знаковетѣ различія
        • І. За удареныя-та
          • [с.] 110
        • ІІ. За другы-тѣ правописьны знакове
          • [с.] 111
        • ІІІ. За знакове-тѣ различія
          • [с.] 112
          • [с.] 113
          • [с.] 114
    • Часть втора. Словосъчиненіе
      • [с.] 115
      • [с.] 116
      • [с.] 117
      • Глѫва пѫрва. Съчиненіе на сѫществителни-тѣ
        • [с.] 118
        • [с.] 119
      • Глѫва втора. Съчиненіе на членове-тѣ
        • І. За употребленіе-то на членове-тѣ
          • [с.] 120
          • [с.] 121
        • ІІ. Членове-тѣ се изхвѫрлятъ и не се ставятъ
          • [с.] 122
      • Глѫва третья. Съчиненіе на прилагателни-тѣ
        • І. За съгласуванье-то на прилагателни-тѣ съ сѫществителны-тѣ
          • [с.] 123
          • [с.] 124
        • ІІ. Употребленіе на прилагателни-тѣ съ членъ
        • ІІІ. Мѣсто на прилагателни-тѣ
          • [с.] 125
        • ІV. За притяжателны-тѣ прилагателны
          • [с.] 126
        • V. За числителны-тѣ прилагателны
          • [с.] 127
          • [с.] 128
      • Глѫва четвѫрта. Съчиненіе на мѣстоменія-та
        • І. Употребленіе на лични-тѣ мѣстоименія
          • [с.] 129
          • [с.] 130
          • [с.] 131
        • ІІ. Съгласуванье на мѣстоименія-та
          • [с.] 132
        • ІІІ. За притяжателны-тѣ мѣстоименыя
        • ІV. За относителны-тѣ мѣстоименыя
          • [с.] 133
        • V. За указателны-тѣ мѣстоименыя
        • VІ. За неопредѣленны-тѣ мѣстоименыя
          • [с.] 134
      • Глѫва пета. Съчиненіе на глаголи-тѣ
        • І. Мѣсто на подлежаще-то
          • [с.] 135
        • ІІ. Съгласуванье на глаголъ-тъ съ неговое подлежаще
          • [с.] 136
          • [с.] 137
          • [с.] 138
        • ІІІ. Допѫлненіе на глаголи-тѣ (Regime des verbes)
          • [с.] 139
          • [с.] 140
        • ІV. Употребленіе на вспомогателны-тѣ глаголи
          • [с.] 141
        • V. За употребленіе-то на наклоненія-та и времена-та
          • 1) Употребленіе неопределеннаго наклоненія на-та
            • [с.] 142
          • 2) Употребленіе на времена-та изявителнаго и условнаго наклонанія
            • [с.] 143
          • 3) Употребленіе на сослагателно-то наклон :
            • [с.] 144
        • VІ. Отношеніе на времена-та сослагателнаго наклоненія кѫмъ времена-та изѣвителни и условн : наклон :
          • [с.] 145
      • Глѫва шеста. Съчиненіе на причястія-та
        • І. Настоящее причястіе
          • [с.] 146
        • ІІ. Прошедшее причястіе
          • [с.] 147
          • 1) За прошедши-тѣ причястія на возвратни-тѣ и взаимни глаголи
          • 2) За прошедши-тѣ причястія на послѣдуемы отъ глаголъ въ неопредѣленно наклоненіе
            • [с.] 148
          • 3) За прошедшее причястіе поставленное между двѣ que
          • 4) За прошедше-то причястіе съединенное съ неопредѣленное наклоненіе имѣющее предъ себе си предлогъ
            • [с.] 149
          • 5) За прошедши-тѣ прічястія fait и laisse
            • [с.] 150
          • 6) За прошедшee прічястіe имѣющее предъ себе си частну en и съединенное съ глаголъ avoir
            • [с.] 151
          • 7) За прошедшee прічястіe, съединенное съ глаголъ avoir предъ кое-то стои слово le
          • 8) За прошедшee прічястіe на еднолични-тѣ глаголи: il a fait, il y a eu
          • 9) За прошедшee прічястіe на средни-тѣ глаголи тѣ глаголи
            • [с.] 152
      • Глѫва седьма. Съчиненіе на предлози-тѣ
        • [с.] 153
        • [с.] 154
      • Глѫва осьма. Съчиненіе на нарѣчія-та
        • 1) Смислъ и назначеніе на нѣкои нарѣчія
          • [с.] 155
        • 2) Употребленіе на отрицателни-тѣ нарѣчія
          • [с.] 156
          • [с.] 157
          • [с.] 158
      • Глѫва девета. Съчиненіе на съюзи-тѣ
        • [с.] 159
      • Теми за употребленіе на словосьчиненіе-то
        • [с.] 160
        • [с.] 161
        • [с.] 162
        • [с.] 163
        • [с.] 164
    • Няколко по́ обикновенни френско бѫлгарски разговори
      • Dialogue premier. Pour saluer quelqu'un // Пѫрви разговоръ. За да се поздрави некой
        • [с.] 165
      • Dialogue deuxiéme. Visite du matin // Втори разговоръ. Утренное посѣщеніе
      • Dialogue troisième. Le temps // Разговоръ трети. За време-то
        • [с.] 166
        • [с.] 167
        • [с.] 168
      • Dialogue quatrième. Entre deux ècoliers // Разговоръ четвѫрти. Между двама ученицы
        • [с.] 169
      • Dialogue cinqueme. Entre un marchan et un etranger // Разговоръ пети. Между единъ тѫрговецъ и единъ чюжденецъ
        • [с.] 170
      • Dialogue sixieme. Pour parler à un tailleur, à une couturière et à une blanchisseusus // Разговоръ шести. За да се хортува съ единъ кройторъ: съ еднѫ мивачкѫ и съ еднѫ прачкѫ
        • [с.] 171
        • [с.] 172
      • Dialogue septième. Entre un mâitre et son domestique // Разговоръ седми. Между единъ господарь и слугѫ-му
        • [с.] 173
      • Dialogue huitieme. Entre deux, ou bien amies, qui s'échangent des compliments d'usage // Осьми разговоръ. Между двама прятелы или пріятелницы, кои то си промѣннуватъ обикновенны-тѣ учтивосты
        • [с.] 174
        • [с.] 175
        • [с.] 176
    • [Последни страници и корица]
      • [Вътрешн страна на оригиналната корица]
      • [Оригинална корица]
      • [Заден форзац 1]
      • [Заден форзац 2]
      • [Заден форзац 3]
      • [Задна корица]