Пловдивско евангелие : 9(67 65) пергамент средата на ХІІІ век

uuuu [issued]

Съдържа евангелски четива от Велики понеделник до края на м. януари; Бележка на писача: не; Приписки: на л. 91 долу бележка на руски език за принадлежността на ръкописа към Венелиновата българска библиотека в Одеса [abstract] Украса: неовизантийски инициали от геометрично-растителен и геометрично-конструктивен тип; ислямско влияние в изображенията на инициалите с растителни мотиви; геометрично орнаментирани инициали с плетенични мотиви, оцветени с черно и червено на лл.5а, 7а, 11б, 15б, 16а, 44б, 56а, 77б, 83б, 90; червен инициал в тератологичен стил на л.88б; почти всички инициали са поместени в текста, малките се състоят от плътни червени линии с пресечени точки и извивки на лл.61, 62, 64 и др., от двойни и тройни линии с пъпки, гривни и острия на лл.67, 68, 71б, 73б, 74, 75б, 82 и др., от усукани ленти с пъпки и клупове на лл.3, 28б, 47б, 58а, 59а, 78б, 89а, с плетеници от кафяво очертани широки ленти с пъпки и острия на лл.63б, 50а; указалки – криловидно съчетание на л.6б, антропоморфна на л.50б, ваза с дръжки на л.82б; л.28б; дар; до м. юни 1882 г.; няма данни; т. нар. Венелинова библиотека, собственост на Българското ученическо дружество в Одеса; Подвързия: не, съхранява се в кутия; Предишни описания и сигнатури: НР5 (Райнов, Н. Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив. С., 1925); МС13 (Стоянов, М. Украса на славянските ръкописи в България. С, 1973); СК21 (Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. С., 1982); Библиография: Алексеев, А. Опыт текстологического анализа славянского евангелия.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, Х , 1986, № 3, 8-19; Вакарелийска, С. Съвпадения и разлики в текста и в месецослова на два близки евангелски ръкописа: Кързоновото (Видинското) и Банишкото евангелие.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХVІІІ, 1994, № 1, 60-66; Вълкова, М. Материали и техника в украсата на българската ръкописна книга от ХІ-ХІІІ век. – В: Богослужебните книги - познати и непознати. С., 2008, 379-392; Джурова, А. Орнаменталните стилове в ръкописната книга на Втората българска държава. – В: Славянска палеография и дипломатика. Т. 1, С., CIBAL, 1980, 203-212; Джурова, А. 1 000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. С., 1981, 33; ил.№ 89, 90, 91, табл. ХХІХ, 421-436 и табл.ХХХVІ, 530-545; Джурова, А. Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997, ил.275, 291; Дограмаджиева, Е. Озаглавяването на неделните дни в ранните славянски евангелски календари.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХХІІ, 1998, № 2, 3-13; Библиография: Дограмаджиева, Е. Подвижните дни в неподвижния календар.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХХІІІ, 1999, № 3, 31-48; Дограмаджиева, Е. Синаксарните четива в ранните славянски евангелски ръкописи.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, XXIV, 2000, № 1, 3-40. Дограмаджиева, Е. Предупреждението на грешките в месецословните препратки. – В: ПЭТИ ДОСТОИТЪ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 302-310; Дограмаджиева, Е. Авторитетът на Зографския манастир преди въвеждането на Ерусалимския устав. – В: Сб. в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 44-54; Дограмаджиева, Е. История на богослужебния апарат в четириевангелието на Цар Иван Александър.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, XXХІ, 2007, № 3, 3-39; Дограмаджиева, Е. Местоположението на подвижните дни в неподвижния календар от славянските евангелски ръкописи.//Кирило-методиевски студии, 18, 2009, 202-214; Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия.//Кирило-методиевски студии, 19, С., 2010; Библиография: Йовчева, М. „Руските” памети в Асеманиевото Евангелие и Охридския апостол. – В: Сб. в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 220-237; Михел, Г. Към писанието на е и p в Пловдивското евангелие (ПНБИВ № 9). – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади [от] симпозиум Кирило-Методиевистика и Старобългаристика. С., 1982, 403-411; Мусакова, Е. Изборното евангелие от Централната държавна библиотека в Букурещ и неговите части в сбирките на Рилския и Зографския манастир.//Кирило-методиевски студии, 18, 2009, с. 493; Пата, Й. Пловдивско евангелие. Среднобългарски паметник от ХІІІ век.//Сп. на БАН, ХХІІ, Клон Историко-филологичен и философско-обществен, 12, 1921, 208-226 (отд. отп. С., 1921); Цонев, Б. Класификация на българските книжовни паметници от най-старо време до края на ХІV век.С., 1905, с. 26; Michel, G. Das Plovdier Evangeliar. – In: Slavische Sprache u Literaturen. B. 14. Neuried, 1987, p. VІ.; реставрация: не общо състояние: пергаментът е груб, на места силно потъмнял, с петна от навлажняване; на някои листове има дупки и липсващи долни ъгли; 10 свезки се държат за страничната обшивка, последните две са отделени от книжното тяло липси: 1-ва тетрада съдържа 5 листа; между 2-ра и 3-та липсва една тетрада; 5-та и 13-та (сега 12-та) тетрада съдържат по 7 листа

мастила: черно, кафяво за текста, червено брой колони: 1 линиране/брой редове: 22/30 ръце: 1 рубрикация на текста: червенослов в заглавията и богослужебните указания; точка; завършителен знак – четириточие надредни знаци: титлови съкращения писмо: среден устав

*** *** ***

000010045

BGPLVPL

chu

ed| marcgac

bu

Евангелие изборно (апракос)

Пловдивско евангелие :| 9(67 65)| пергамент| средата на ХІІІ век

91| листове| следи от оригинална буквена номерация в средата на долното поле, в началото и края на всяка тетрада; късно сигниране с черен молив до л.84; късно сигниране със син молив от л.85 до края| 215/145 mm| размер на листовете| 190/120 mm| размер на текстовото поле| били са 13, сега 12| свезки

Manuscripts| bgtchm

мастила: черно, кафяво за текста, червено| брой колони: 1| линиране/брой редове: 22/30| ръце: 1| рубрикация на текста: червенослов в заглавията и богослужебните указания; точка; завършителен знак – четириточие| надредни знаци: титлови съкращения| писмо: среден устав

Украса: неовизантийски инициали от геометрично-растителен и геометрично-конструктивен тип; ислямско влияние в изображенията на инициалите с растителни мотиви; геометрично орнаментирани инициали с плетенични мотиви, оцветени с черно и червено на лл.5а, 7а, 11б, 15б, 16а, 44б, 56а, 77б, 83б, 90; червен инициал в тератологичен стил на л.88б; почти всички инициали са поместени в текста, малките се състоят от плътни червени линии с пресечени точки и извивки на лл.61, 62, 64 и др., от двойни и тройни линии с пъпки, гривни и острия на лл.67, 68, 71б, 73б, 74, 75б, 82 и др., от усукани ленти с пъпки и клупове на лл.3, 28б, 47б, 58а, 59а, 78б, 89а, с плетеници от кафяво очертани широки ленти с пъпки и острия на лл.63б, 50а; указалки – криловидно съчетание на л.6б, антропоморфна на л.50б, ваза с дръжки на л.82б; л.28б

Съдържа евангелски четива от Велики понеделник до края на м. януари| Бележка на писача: не| Приписки: на л. 91 долу бележка на руски език за принадлежността на ръкописа към Венелиновата българска библиотека в Одеса

дар| до м. юни 1882 г.

няма данни

Език: старобългарски| Правопис: едноеров Ь; двуюсов

т. нар. Венелинова библиотека, собственост на Българското ученическо дружество в Одеса

Подвързия: не, съхранява се в кутия

Предишни описания и сигнатури: НР5 (Райнов, Н. Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив. С., 1925); МС13 (Стоянов, М. Украса на славянските ръкописи в България. С, 1973); СК21 (Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. С., 1982)| Библиография: Алексеев, А. Опыт текстологического анализа славянского евангелия.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, Х , 1986, № 3, 8-19; Вакарелийска, С. Съвпадения и разлики в текста и в месецослова на два близки евангелски ръкописа: Кързоновото (Видинското) и Банишкото евангелие.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХVІІІ, 1994, № 1, 60-66; Вълкова, М. Материали и техника в украсата на българската ръкописна книга от ХІ-ХІІІ век. – В: Богослужебните книги - познати и непознати. С., 2008, 379-392; Джурова, А. Орнаменталните стилове в ръкописната книга на Втората българска държава. – В: Славянска палеография и дипломатика. Т. 1, С., CIBAL, 1980, 203-212; Джурова, А. 1 000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. С., 1981, 33; ил.№ 89, 90, 91, табл. ХХІХ, 421-436 и табл.ХХХVІ, 530-545; Джурова, А. Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997, ил.275, 291; Дограмаджиева, Е. Озаглавяването на неделните дни в ранните славянски евангелски календари.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХХІІ, 1998, № 2, 3-13;| Библиография: Дограмаджиева, Е. Подвижните дни в неподвижния календар.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХХІІІ, 1999, № 3, 31-48; Дограмаджиева, Е. Синаксарните четива в ранните славянски евангелски ръкописи.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, XXIV, 2000, № 1, 3-40. Дограмаджиева, Е. Предупреждението на грешките в месецословните препратки. – В: ПЭТИ ДОСТОИТЪ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 302-310; Дограмаджиева, Е. Авторитетът на Зографския манастир преди въвеждането на Ерусалимския устав. – В: Сб. в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 44-54; Дограмаджиева, Е. История на богослужебния апарат в четириевангелието на Цар Иван Александър.//Старобългаристика/Palaeobulgarica, XXХІ, 2007, № 3, 3-39; Дограмаджиева, Е. Местоположението на подвижните дни в неподвижния календар от славянските евангелски ръкописи.//Кирило-методиевски студии, 18, 2009, 202-214; Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия.//Кирило-методиевски студии, 19, С., 2010;| Библиография: Йовчева, М. „Руските” памети в Асеманиевото Евангелие и Охридския апостол. – В: Сб. в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 220-237; Михел, Г. Към писанието на е и p в Пловдивското евангелие (ПНБИВ № 9). – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади [от] симпозиум Кирило-Методиевистика и Старобългаристика. С., 1982, 403-411; Мусакова, Е. Изборното евангелие от Централната държавна библиотека в Букурещ и неговите части в сбирките на Рилския и Зографския манастир.//Кирило-методиевски студии, 18, 2009, с. 493; Пата, Й. Пловдивско евангелие. Среднобългарски паметник от ХІІІ век.//Сп. на БАН, ХХІІ, Клон Историко-филологичен и философско-обществен, 12, 1921, 208-226 (отд. отп. С., 1921); Цонев, Б. Класификация на българските книжовни паметници от най-старо време до края на ХІV век.С., 1905, с. 26; Michel, G. Das Plovdier Evangeliar. – In: Slavische Sprache u Literaturen. B. 14. Neuried, 1987, p. VІ.

реставрация: не| общо състояние: пергаментът е груб, на места силно потъмнял, с петна от навлажняване; на някои листове има дупки и липсващи долни ъгли; 10 свезки се държат за страничната обшивка, последните две са отделени от книжното тяло| липси: 1-ва тетрада съдържа 5 листа; между 2-ра и 3-та липсва една тетрада; 5-та и 13-та (сега 12-та) тетрада съдържат по 7 листа