Citation link:
  • Съвременен български език :Фонетика, Лексикология, Словообразуване, Морфология, Синтаксис : Учебник за студенти от филологическите факултети и педагогическите институти / Toдор Бояджиев, Иван Куцаров, Йордан Пенчев ; Под ред. на Тодор Бояджиев.
    • Предна корица
    • Заглавна страница
      • Гръб заглавна страница
    • Съдържание
      • стр. 4
      • стр. 5
      • стр. 6
      • стр. 7
      • стр. 8
      • стр. 9
      • стр. 10
    • ПРЕДГОВОР
    • 1. ФОНЕТИКА
      • 1. ФОНЕТИКАТА - НАУКА ЗА ЗВУКОВИЯ СТРОЕЖ НА ЕЗИКА
        • 1.1. Предмет и задачи на фонетиката
        • 1.2. Основни единици на фонетичното членение
        • 1.3. Говорен апарат и образуване на звуковете
          • стр. 15
          • стр. 16
        • 1.4. Артикулационна, акустична и функционална страна на говорните звукове
          • стр. 18
        • 1.5. Класификация на звуковете. Гласни и съгласни
          • стр. 20
        • 1.6. Фонетична транскрипция
      • 2. ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ
        • 2.1. Артикулационна и акустична класификация
          • стр. 23
        • 2.2. Особености на българския вокализъм
        • 2.3. Обозначаване на гласните при писане
      • 3. СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ
        • 3.1. Класификация по място на учленение
          • стр. 26
        • 3.2. Класификация по начин на учленение
        • 3.3. Класификация на съгласните по участието на глас и шум при образуването им
        • 3.4. Меки и твърди съгласни
          • стр. 30
      • 4. ФОНЕМНА СИСТЕМА НА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
        • 4.1. Звук и фонема
        • 4.2. Варианти на фонемата
          • стр. 33
        • 4.3. Диференциални признаци на фонемата
          • стр. 35
        • 4.4. Силна и слаба позиция на фонемите
        • 4.5. Фонологична система
          • стр. 38
      • 5. СИСТЕМА НА ГЛАСНИТЕ ФОНЕМИ
        • 5.1. Брой и диференциални признаци на гласните фонеми
        • 5.2. Неутрализация на противопоставянето по признака отвореност - затвореност
        • 5.3. Дистрибуция и съчетаемост на гласните фонеми
      • 6. СИСТЕМА НА СЪГЛАСНИТЕ ФОНЕМИ
        • 6.1. Брой и диференциални признаци на съгласните фонеми
          • стр. 43
          • стр. 44
        • 6.2. Корелация по звучност - беззвучност
        • 6.3. Корелация по мекост - твърдост
          • стр. 47
        • 6.4. Фонема [й]
          • стр. 49
        • 6.5. Удвоени съгласни (геминация)
        • 6.6. Дистрибуция и съчетаемост на съгласните фонеми
          • стр. 51
      • 7. СРИЧКА
        • 7.1. Определение на сричката
          • стр. 53
        • 7.2. Видове срички
        • 7.3. Структура на сричката в българския език
        • 7.4. Сричкова граница. Сричкоделение
          • стр. 57
      • 8. УДАРЕНИЕ
        • 8.1. Фонетични признаци и функции на ударението
          • стр. 59
        • 8.2. Място на ударението
        • 8.3. Думи без ударение
          • стр. 62
        • 8.4. Думи с две ударения
          • стр. 64
        • 8.5. Думи и форми с двояко ударение
          • стр. 66
      • 9. ИНТОНАЦИЯ
        • 9.1. Компоненти на фразовата интонация
          • стр. 68
          • стр. 69
        • 9.2. Функции на фразовата интонация
          • стр. 71
        • 9.3. Фраза и фразово ударение
          • стр. 73
          • стр. 74
          • стр. 75
          • стр. 76
        • 9.4. Основни мелодични контури на българската фраза
          • стр. 78
          • стр. 79
          • стр. 80
          • стр. 81
      • 10. ЗВУКОВИ ПРОМЕНИ И РЕДУВАНИЯ
        • 10.1. Звукови промени
          • стр. 83
          • стр. 84
        • 10.2. Позиционни промени на неударените гласни. Редукция
          • стр. 86
          • стр. 87
        • 10.3. Редуване на фонеми
          • стр. 89
          • стр. 90
      • 11. ФОНЕТИЧНО ОБУСЛОВЕНИ РЕДУВАНИЯ
        • 11.1. Редуване [’а] - [е] (преглас на променливо я)
        • 11.2. Редуване [ър, ъл] - [ръ, лъ] (метатеза)
        • 11.3. Епентеза на гласни
        • 11.4. Редуване на звучни и беззвучни съгласни фонеми
          • стр. 95
        • 11.5. Междусловно редуване на звучни и беззвучни съгласни фонеми
        • 11.6. Уподобяване на съгласни по място на образуване
        • 11.7. Редуване на меки и твърди съгласни фонеми
        • 11.8. Елизия на съгласни
      • 12. ИСТОРИЧЕСКИ ЗВУКОВИ РЕДУВАНИЯ
        • 12.1. Редуване на гласни в корена
        • 12.2. Редуване на [о] и [е] в наставки и окончания
        • 12.3. Редуване на [к, г, х] с [ч, ж, ш]
        • 12.4. Редуване на [к, г, х] с [ц, з, с]
        • 12.5. Редуване на [ц] с [ч]
        • 12.6. Редуване на [с, з] с [ш, ж]
        • 12.7. Редуване на [ст, ск] с [шт] и на [зг] с [жд]
        • 12.8. Редуване на [т, д] с [шт, жд]
        • 12.9. Редуване на [н] и [т, д] с Ø
        • 12.10. Редуване на [п, б, в, м] с [пл, бл, вл, мл]
      • 13. ПРАВОГОВОР
        • 13.1. Правоговорни норми
          • стр. 109
        • 13.2. Източни и западни особености в книжовния правоговор
          • стр. 111
        • 13.3. Изговорни (произносителни) стилове
          • стр. 113
          • стр. 114
        • 13.4. Изговорни варианти
          • стр. 116
          • стр. 117
      • 14. ПИСМЕНО ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ЗВУКОВЕТЕ
        • 14.1. Основи на българското писмо
          • стр. 119
        • 14.2. Българската азбука. Съотношение между букви и звукове
          • стр. 121
          • стр. 122
        • 14.3. Сричковият принцип в българската графика
        • 14.4. Промени в българската азбука и графика
        • 14.5. Правопис и правоговор
          • стр. 126
        • 14.6. Правописни принципи
          • стр. 128
        • 14.7. Транскрипция и транслитерация на чужди имена
      • Библиография
    • 2. ЛЕКСИКОЛОГИЯ
      • 1. ДУМАТА - ОСНОВНА ЕДИНИЦА НА ЕЗИКА
        • 1.1. Предмет и задачи на лексикологията
          • стр. 132
        • 1.2. Определение на думата
          • стр. 134
      • 2. СЕМАНТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУМАТА
        • 2.1. Лексикално и граматично значение на думата
          • стр. 136
          • стр. 137
          • стр. 138
        • 2.2. Еднозначни и многозначни думи
          • стр. 140
          • стр. 141
        • 2.3. Видове лексикални значения
          • стр. 143
          • стр. 144
          • стр. 145
        • 2.4. Преносни значения на думата
          • стр. 147
          • стр. 148
          • стр. 149
        • 2.5. Промени в лексикалното значение на думата
          • стр. 151
          • стр. 152
      • 3. ВИДОВЕ ЛЕКСИКАЛНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДУМИТЕ
        • 3.1. Омоними
          • стр. 154
          • стр. 155
        • 3.2. Синоними
          • стр. 157
          • стр. 158
        • 3.3. Антоними
          • стр. 160
          • стр. 161
        • 3.4. Пароними
          • стр. 163
          • стр. 164
      • 4. ФОРМИРАНЕ И СЪСТАВ НА ЛЕКСИКАЛНАТА СИСТЕМА
        • 4.1. Домашни думи
          • стр. 166
          • стр. 167
        • 4.2. Заети думи в българската лексика
          • стр. 169
          • стр. 170
        • 4.3. Калки и калкиране
        • 4.4. Усвояване на заетите думи
          • стр. 173
        • 4.5. Отношение към чуждите думи
          • стр. 175
        • 4.6. Гръцки и латински думи
          • стр. 177
        • 4.7. Черковнославянски и руски думи
        • 4.8. Турски думи
        • 4.9. Думи от западноевропейските езици
          • стр. 181
      • 5. ЛЕКСИКАТА СПОРЕД СФЕРАТА НА УПОТРЕБА
        • 5.1. Общоупотребима лексика и лексика с ограничена употреба
        • 5.2. Диалектни думи
          • стр. 184
        • 5.3. Специална (терминологична и професионална) лексика
          • стр. 186
          • стр. 187
          • стр. 188
        • 5.4. Жаргонна и арготична лексика
          • стр. 190
          • стр. 191
      • 6. ЛЕКСИКАТА СПОРЕД АКТИВНАТА И ПАСИВНАТА Й УПОТРЕБА
        • 6.1. Активен и пасивен състав на речника
          • стр. 193
        • 6.2. Остарели думи
          • стр. 195
          • стр. 196
        • 6.3. Неологизми
          • стр. 198
      • 7. СТИЛИСТИЧНО РАЗСЛОЕНИЕ НА ЛЕКСИКАТА
        • 7.1. Неутрални и емоционално-експресивни думи
          • стр. 200
        • 7.2. Общонародна, разговорна и книжна лексика
          • стр. 202
          • стр. 203
          • стр. 204
          • стр. 205
          • стр. 206
          • стр. 207
      • 8. ФРАЗЕОЛОГИЯ
        • 8.1. Свободни и устойчиви словосъчетания
        • 8.2. Семантична характеристика на фразеологичните словосъчетания
          • стр. 210
          • стр. 211
        • 8.3. Класификация на фразеологичните словосъчетания
          • стр. 213
          • стр. 214
        • 8.4. Произход и възникване на фразеологичните словосъчетания
          • стр. 216
          • стр. 217
        • 8.5. Експресивно-стилистични особености на фразеологичните словосъчетания
          • стр. 219
      • 9. ЛЕКСИКОГРАФИЯ
        • 9.1. Енциклопедични и лингвистични речници
        • 9.2. Типове лингвистични речници
          • стр. 222
          • стр. 223
        • 9.3. Българските тълковни речници
          • стр. 225
      • Библиография
    • 3. СЛОВООБРАЗУВАНЕ
      • 1. Предмет и задачи на словообразуването
        • стр. 228
      • 2. Видове морфеми
        • стр. 230
        • стр. 231
        • стр. 232
      • 3. Морфемен състав на производната дума
        • стр. 234
        • стр. 235
        • стр. 236
        • стр. 237
        • стр. 238
        • стр. 239
        • стр. 240
        • стр. 241
      • 4. Непроизволна и производна основа
        • стр. 243
        • стр. 244
        • стр. 245
        • стр. 246
        • стр. 247
      • 5. Словообразувателно значение. Словообразувателен тип
        • стр. 249
        • стр. 250
        • стр. 251
        • стр. 252
      • 6. Промени в основите при словообразуването
        • стр. 254
        • стр. 255
        • стр. 256
      • 7. Исторически изменения в морфемния състав на думите
        • стр. 258
        • стр. 259
        • стр. 260
      • 8. Начини на словообразуване. Морфологично словообразуване
        • стр. 262
        • стр. 263
        • стр. 264
        • стр. 265
        • стр. 266
        • стр. 267
        • стр. 268
        • стр. 269
      • 9. Неморфологични начини на словообразуване
        • стр. 271
        • стр. 272
        • стр. 273
        • стр. 274
        • стр. 275
      • Библиография
    • 4. МОРФОЛОГИЯ
      • 1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В МОРФОЛОГИЯТА
        • 1.1. Граматика
          • стр. 278
        • 1.2. Видове граматики
          • стр. 280
        • 1.3. Морфологията като дял от граматиката
          • стр. 282
          • стр. 283
          • стр. 284
        • 1.4. Морфема. Видове морфеми
          • стр. 286
        • 1.5. Основа
        • 1.6. Словоформи. Видове словоформи
          • стр. 289
          • стр. 290
        • 1.7. Граматично значение
        • 1.8. Граматична категория
        • 1.9. Морфологична категория
          • стр. 294
          • стр. 295
          • стр. 296
        • 1.10. Грамема
        • 1.11. Типове морфологични категории
          • стр. 299
        • 1.12. Морфологични опозиции
          • стр. 301
          • стр. 302
          • стр. 303
          • стр. 304
          • стр. 305
        • 1.13. Лексикално-граматични категории и разреди
          • стр. 307
        • 1.14. Части на речта
          • стр. 309
      • 2. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
        • 2.1. Тенденции към аналитизъм
          • стр. 311
          • стр. 312
          • стр. 313
          • стр. 314
        • 2.2. Прояви на синтетизъм
        • 2.3. Граматикализация на нови значения
        • 2.4. Други характерни особености
          • стр. 318
      • 3. ЧАСТИ НА РЕЧТА - ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
        • 3.1. Съществително име
          • стр. 320
          • стр. 321
          • стр. 322
        • 3.2. Прилагателно име
          • стр. 324
          • стр. 325
          • стр. 326
        • 3.3. Числително име
          • стр. 328
          • стр. 329
          • стр. 330
          • стр. 331
        • 3.4. Местоимение
          • стр. 333
          • 3.4.1. Лични местоимения
          • 3.4.2. Притежателни местоимения
          • 3.4.3. Възвратни местоимения
          • 3.4.4. Показателни местоимения
          • 3.4.5. Въпросителни местоимения
          • 3.4.6. Относителни местоимения
          • 3.4.7. Неопределителни местоимения
          • 3.4.8. Отрицателни местоимения
          • 3.4.9. Обобщителни местоимения
        • 3.5. Глагол
          • стр. 342
          • стр. 343
          • стр. 344
          • стр. 345
          • 3.5.1. Нелични глаголни форми
            • стр. 347
            • стр. 348
            • стр. 349
        • 3.6. Наречие
          • стр. 351
          • стр. 352
          • стр. 353
        • 3.7. Предлог
          • стр. 355
          • стр. 356
        • 3.8. Съюз
          • стр. 358
          • стр. 359
        • 3.9. Частица
        • 3.10. Междуметие
          • стр. 362
      • 4. МОРФОЛОГИЧНИ КАТЕГОРИИ
        • 4.1. Структура и класификация
          • стр. 364
          • стр. 365
        • 4.2. Общи морфологични категории
          • 4.2.1. Морфологична категория число
            • стр. 367
            • стр. 368
          • 4.2.2. Морфологична категория род
            • стр. 370
            • стр. 371
            • стр. 372
            • стр. 373
            • стр. 374
        • 4.3. Глаголни морфологични категории
          • 4.3.1. Дефиниране на глаголните морфологични категории
            • стр. 376
            • стр. 377
            • стр. 378
          • 4.3.2. Морфологични категория лице
            • стр. 380
            • стр. 381
          • 4.3.3. Морфологична категория време
            • стр. 383
            • стр. 384
            • стр. 385
            • стр. 386
            • стр. 387
            • стр. 388
          • 4.3.4. Морфологична категория вид на действието
            • стр. 390
            • стр. 391
          • 4.3.5. Морфологична категория таксис
            • стр. 393
            • стр. 394
            • стр. 395
            • стр. 396
            • стр. 397
          • 4.3.6. Морфологична категория наклонение
            • стр. 399
            • стр. 400
            • стр. 401
            • стр. 402
            • стр. 403
            • стр. 404
            • стр. 405
            • стр. 406
            • стр. 407
            • стр. 408
            • стр. 409
            • стр. 410
            • стр. 411
            • стр. 412
          • 4.3.7. Морфологична категория вид на изказването
            • стр. 414
            • стр. 415
            • стр. 416
            • стр. 417
            • стр. 418
            • стр. 419
            • стр. 420
            • стр. 421
            • стр. 422
            • стр. 423
            • стр. 424
            • стр. 425
            • стр. 426
            • стр. 427
            • стр. 428
            • 4.3.7.1. За така наречения адмиратив
              • стр. 430
            • 4.3.7.2. За така наречения дубитатив
          • 4.3.8. Морфологична категория залог
            • стр. 433
            • стр. 434
            • стр. 435
            • стр. 436
            • стр. 437
            • стр. 438
            • стр. 439
            • стр. 440
            • стр. 441
            • стр. 442
            • стр. 443
            • стр. 444
            • стр. 445
            • стр. 446
            • стр. 447
          • 4.3.9. Морфологична категория статус
            • стр. 449
            • стр. 450
            • стр. 451
            • стр. 452
            • стр. 453
            • стр. 454
            • стр. 455
            • стр. 456
            • стр. 457
            • стр. 458
            • стр. 459
            • стр. 460
            • стр. 461
            • стр. 462
            • стр. 463
            • стр. 464
            • стр. 465
            • стр. 466
            • стр. 467
            • стр. 468
        • 4.4. Именни морфологични категории
          • 4.4.1. Морфологична категория положение
            • стр. 470
            • стр. 471
            • стр. 472
            • стр. 473
          • 4.4.2. Морфологична категория степенуване
            • стр. 475
          • 4.4.3. Морфологична категория падеж
            • стр. 477
            • стр. 478
            • стр. 479
            • стр. 480
            • стр. 481
        • 4.5. Лексикално-граматични категории
          • 4.5.1. Вид на глагола
            • стр. 483
            • стр. 484
            • стр. 485
            • стр. 486
            • стр. 487
            • стр. 488
            • стр. 489
          • 4.5.2. Род на съществителните имена
            • стр. 491
          • 4.5.3. Лице при местоименията
          • 4.5.4. Число при местоименията
          • 4.5.5. Падеж при личните местоимения
      • Библиография
        • стр. 495
        • стр. 496
        • стр. 497
    • 5. СИНТАКСИС
      • ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ
      • 1. Синтактични категории
        • 1.1. Предикация
          • стр. 499
          • стр. 500
        • 1.2. Структурна репрезентация на изречението
        • 1.3. Части на изречението
          • стр. 503
        • 1.4. Категориите АСБ, ТР и СР
          • стр. 505
      • 2. Учение за словосъчетанието (конституентна граматика)
        • стр. 507
        • 2.1. Форми на свързване
          • стр. 509
        • 2.2. Видове словосъчетания
        • 2.3. Категориите Х°, X’, X” (= ХР)
          • стр. 512
          • стр. 513
      • 3. Словосъчетания с главна част съществително име (NР)
        • 3.1. Синтактично поведение на членната морфема в българския език
          • стр. 516
        • 3.2. Видове групи с главна част съществително име (NP)
          • 3.2.1. Предпоставени разширения с прилагателни имена
          • 3.2.2. Предпоставени разширения със съществителни имена
            • стр. 519
          • 3.2.3. Предпоставени разширения с квантификатори
            • стр. 521
          • 3.2.4. Предпоставени разширения с наречия
          • 3.2.5. Предпоставени и задпоставени апозитивни разширения
          • 3.2.6. Задпоставени разширения
            • стр. 524
        • 3.3. Аргументи в категорията NP
          • стр. 526
        • 3.4. Командване, управление и падежи
          • стр. 528
          • стр. 529
      • 4. Словосъчетанията АР, AdvP и РР
        • 4.1. Категорията АР
        • 4.2. Категорията AdvP
        • 4.3. Категорията РР
      • 5. Словосъчетания с главна част глагол (VP)
        • 5.1. Групите AuxVP
          • стр. 534
        • 5.2. Сказуемно VP
          • 5.2.1. Именни сказуеми (глаголът съм)
            • стр. 536
            • стр. 537
            • стр. 538
          • 5.2.2. Глаголно сказуемо
            • стр. 540
            • стр. 541
        • 5.3. Аргументна структура във VP
          • стр. 543
          • стр. 544
          • стр. 545
      • 6. Семантични (тематични) роли и синтактични функции
        • стр. 547
        • стр. 548
        • стр. 549
      • 7. Модални и фазови глаголи в състава на изречението
        • стр. 551
      • 8. Местоименията в състава на изречението
        • 8.1. Лични и притежателни местоимения
        • 8.2. Теория на свързването
          • стр. 554
          • стр. 555
          • стр. 556
          • стр. 557
      • 9. Еднородни части на изречението
        • стр. 559
      • 10. Обособени части на изречението и сказуемни определения
        • 10.1. Обособени части
          • стр. 561
        • 10.2. Сказуемни определения
          • стр. 563
      • 11. Удвояване на синтактични категории
        • 11.1. Удвояване на подлога
        • 11.2. Удвояване на допълненията
        • 11.3. Удвояване на притежателното определение “на NP”
      • СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ
      • 12. Сложно съставно изречение
        • 12.1. Подложни изречения
          • 12.1.1. Съюзни подложни изречения
            • стр. 570
          • 12.1.2. Относителни подложни изречения
          • 12.1.3. Косвени въпроси
        • 12.2. Подчинени допълнителни изречения
          • 12.2.1. Съюзни подчинени допълнителни изречения
            • стр. 574
            • стр. 575
            • стр. 576
          • 12.2.2. Относителни подчинени допълнителни изречения
          • 12.2.3. Косвени въпроси като допълнителни изречения
          • 12.2.4. Употреба и място на да
        • 12.3. Сказуемно-определителни изречения
        • 12.4. Подчинени определителни изречения
          • 12.4.1. Съюзни определителни изречени
          • 12.4.2. Относителни определителни изречения
            • стр. 582
            • стр. 583
            • стр. 584
          • 12.4.3. Косвени въпроси като определителни изречения
        • 12.5. Конструкцията “Има к- да V”
          • стр. 586
        • 12.6. Подчинени обстоятелствени изречения
          • 12.6.1. Съюзни обстоятелствени изречения
            • стр. 589
            • стр. 590
            • стр. 591
            • стр. 592
            • стр. 593
          • 12.6.2. Относителни обстоятелствени изречения
      • ЕДНОСЪСТАВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
      • 13. Безподложни или нулево субектни изречения
        • 13.1. Определено лични изречения
          • стр. 597
        • 13.2. Неопределено лични изречения
          • стр. 599
        • 13.3. Обобщено лични изречения
        • 13.4. Безлични изречения
          • стр. 602
          • стр. 603
          • стр. 604
          • стр. 605
          • стр. 606
          • стр. 607
          • стр. 608
        • 13.5. Празен подлог при нелични глаголни форми
      • ПРЕМЕСТВАНИЯ
      • 14. Премествания на синтактични категории във въпросителни изречения
        • 14.1. Ли-въпроси
          • стр. 611
        • 14.2. Отрицание
          • стр. 613
        • 14.3. К-въпроси
          • стр. 615
      • 15. Многократно запълване в сложно изречение
        • стр. 617
        • стр. 618
        • 15.1. Принцип на празната категория
        • 15.2. Бариери
      • 16. Вериги
        • 16.1. Не-А-вериги
          • стр. 622
        • 16.2. А-вериги
      • 17. Запълване на подложната позиция
        • стр. 625
        • стр. 626
        • стр. 627
      • 18. Движение на кратките притежателни местоимения
        • стр. 629
        • стр. 630
        • стр. 631
      • 19. Словоред и интонация
        • стр. 633
        • стр. 634
        • стр. 635
        • стр. 636
        • стр. 637
        • стр. 638
        • стр. 639
      • СЪЧИНИТЕЛНО СВЪРЗВАНЕ
        • стр. 641
        • стр. 642
        • стр. 643
      • ДОБАВЕНИ ДУМИ И ИЗРАЗИ КЪМ ЧАСТИТЕ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО
      • 20. Сложни и повторени части
        • 20.1. Сложни части
        • 20.2. Повторени части
      • 21. Вметнати конструкции
        • 21.1.1. Оценъчни непредикативни думи и изрази
          • стр. 647
        • 21.1.2. Оценъчни предикативни изрази
        • 21.2.1. Парентетични части на изречението
        • 21.2.2. Парентетични изречения
      • 22. Обръщения
      • 23. Частици
        • стр. 653
      • 24. Междуметия
      • Библиография
        • стр. 656
    • Задна корица