• Скратеніе на свещенната исторія, съставено отъ книгытѣ на Ветыйа и Новыйа завѣтъ отъ Г. Геннадія. Прѣводъ Н. Михайловскаго. Изданіе второ
    • [Корица и начални страници]
      • [Предна корица]
      • [Вътрешна страна на предната корица]
      • [Оригинална корица]
      • [Вътрешна страна на оригиналната корица]
      • [Титул]
      • [Посттитул]
    • Скратеніе на Ветыйа завѣтъ
      • §. 1. Богъ създава свѣт՝а въ шесть дни
      • §. 2. Богъ прави тѣлото на Адама отъ прьсть
        • [с. 3]
      • §. 3. Богъ поставя человѣк՝а въ земныйа рай
      • §. 4. Адамъ и Ева прѣслушватъ на Бога
      • §. 5. Адамъ и Ева са крыѭтъ и извиняватъ
        • [с.] 4
      • §. 6. Богъ проклева зміята и обѣщава Спаситель-а
      • §. 7. Адамъ са испѫжда отъ земныйа рай
      • §. 8. Сыноветѣ на Адама; Каинъ убива Авеля и са наказва
        • [с.] 5
      • §. 9. Построеніето на ковчег՝а
      • §. 10. Потоп՝а на 2262 год. отъ създаніето на свѣт՝а
        • [с.] 6
      • §. 11. Крайа на потоп՝а
      • §. 12. Ной излѣзва изъ ковчег՝а
      • §. 13. Развращеніето на человѣшкыйь родъ
        • [с.] 7
      • §. 14. Призованіето на Авраама на 3409 год. отъ създаніето на свѣт՝а
      • §. 15. Ражданьето на Исаака
        • [с.] 8
      • §. 16. Авраамъ са приготвя да принесе жьртва сын՝а си
      • §. 17. Богъ спира рѫката на Авраама
      • §. 18. Еліезеръ, слугата на Авраама, от՝ива да доведе жена за Исаака
        • [с.] 9
      • §. 19. Еліезеръ пыта Бога за бѫдущата невѣста
      • §. 20. Еліезеръ пыта Ревекка за родителитѣ ѝ̀
        • [с.] 10
      • §. 21. Еліезеръ гостянинъ въ кѫщата на Ваѳуила, братаничь-а Авраамовъ
      • §. 22. Склоняватъ да дадѫтъ Ревекка
      • §. 23. От՝иваньето на Ревекка
        • [с.] 11
      • §. 24. Свадбата на Исаака
      • §. 25. Исавъ продава пьрвородството си на Іакова
      • §. 26. Ревекка съвѣтува Іакова
        • [с.] 12
      • §. 27. Ревекка приготвя гозба на Исаака
      • §. 28. Исаакъ благослови Іакова
        • [с.] 13
      • §. 29. Отхожданьето на Іакова
      • §. 30. Видѣніето на Іакова
        • [с.] 14
      • §. 31. Іаковъ стигва въ Месопотамія
      • §. 32. Лаванъ пріема привѣтливо Іакова
      • §. 33. Врьщаньето на Іакова
        • [с.] 15
      • §. 34. Дѣтинството на Іосифа
      • §. 35. Сънищата на Іосифа
      • §. 36. Братьята на Іосифа рѣшаватъ да го убіѭтъ
        • [с.] 16
      • §. 37. Рувимъ по́ голѣмыйа братъ са старае да го отьрве
      • §. 38. Братьята продаватъ Іосифа на търговцы
      • §. 39. Проваждатъ на Іакова окървавената дреха на Іосифа
        • [с.] 17
      • §. 40. Петефрій купува Іосифа
      • §. 41. Іосифъ са клевети отъ господарката си и испадва въ тъмница
      • §. 42. Сънищата на двамата скопцы
        • [с.] 18
      • §. 43. Іосифъ тълкува сънь-а на виночерпец՝а
      • §. 44. Тълкува сънь-а и на хлѣбарь-а
      • §. 45. Испълнихѫ са и двата съня
        • [с.] 19
      • §. 46. Сънищата на Фараона
      • §. 47. Виночерпец՝а поменува на Фараона за Іосифа
        • [с.] 20
      • §. 48. Іосифъ тълкува сънь-а на Фараона
      • §. 49. Фараонъ поставя Іосифа настойникъ надъ сичкый Египетъ
        • [с.] 21
      • §. 50. Іосифъ прибира часть отъ плодоветѣ и гы продава послѣ
      • §. 51. Іаковъ проважда сыноветѣ си въ Египетъ
      • §. 52. Іосифъ са прѣструва че гы мысли за съгледницы
        • [с.] 22
      • §. 53. Іосифъ упрѣ Симеона до като доведѫтъ Веніамина
      • §. 54. Врьщатъ са братьята Іосифовы
        • [с.] 23
      • §. 55. Іаковъ не рачи да пусне Веніамина да иде въ Египетъ
      • §. 56. Присилватъ го сыноветѣ му да пусне Веніамина
      • §. 57. Іаковъ са склонява най подирь за от՝иваньето на Вніамина
        • [с.] 24
      • §. 58. Іосифовытѣ братья са ввождатъ въ кѫщата му
      • §. 59. Прѣдставятъ са на Іосифа
        • [с.] 25
      • §. 60. Іосифъ гощава братьята си и гы отпуща
      • §. 61. Іосифъ проважда потера подирѣ имъ
      • §. 62. Чашата са намѣрва въ Веніаминов՝а плашникъ
        • [с.] 26
      • §. 63. Врьщатъ са [въ] град՝а прискръбны
      • §. 64. Іуда иска да остане робъ на мѣсто Веніамина
        • [с.] 27
      • §. 65. Іосифъ са из՝евява на братьята си
      • §. 66. Зарѫча имъ да доведѫтъ баща му въ Египетъ
      • §. 67. Фараонъ проважда дарове и колесницы на Іакова
        • [с.] 28
      • §. 68. Братьята на Іосифа извѣстяватъ на баща си че той е живъ
      • §. 69. Іаковъ са прѣселя вседомно въ Египетъ
      • §. 70. Іосифъ извѣстява на Фараона за пристигваньето на баща си
        • [с.] 29
      • §. 71. Прѣдставя баща си на Фараона
      • §. 72. Іаковъ иска да са погребе въ гробищата на отцытѣ си
        • [с.] 30
      • §. 73. Іосифъ прѣдставя двамата си сынове на Іакова за да гы благослови
      • §. 74. Іосифъ погребя баща си
      • §. 75. Іосифъ утѣшава братьята си; неговата смьрть
        • [с.] 31
      • §. 76. Подирь смьрть-та на Іосифа Израилтянытѣ са притѣсняватъ
      • §. 77. Ражданьето на Мойсея; 3737 год. отъ създаніето на свѣт՝а
        • [с.] 32
      • §. 78. Дьщерята на Фараона спасява младенц՝а
      • §. 79. Мойсей прѣдпріема да освободи народ՝а си
        • [с.] 33
      • §. 80. Евреитѣ излѣзватъ изъ Египетъ водымы отъ огненъ стълпъ
      • §. 81. Мойсей раздѣля водытѣ
      • §. 82. Евреитѣ прѣминуватъ морето съ ненамокрены крака
        • [с.] 34
      • §. 83. Египтянытѣ са погълтатъ отъ волнытѣ
      • §. 84. Богъ храни народ՝а си въ пустынята
        • [с.] 35
      • §. 85. Богъ об՝евява закон՝а си всрѣдь молніи и гръмове
      • §. 86. Главнытѣ членове на закон՝а
      • §. 87. Направата на скиніята и на ковчег՝а; Мойсей умира
        • [с.] 36
      • §. 88. Израилтянытѣ подъ прѣдводителството на Іисуса прѣминуватъ Іорданъ съ ненамокрены крака
      • §. 89. Іисусаъ Навинъ въздига паметникъ
        • [с.] 37
      • §. 90. Стѣнытѣ на Іерихонъ падатъ самы
      • §. 91. Іисусъ въспира слънцето
      • §. 92. Іисусъ ввожда Евреитѣ въ обѣтованната земя и умира въ 3884 год.
        • [с.] 38
      • §. 93. Ангелъ Господень проважда Гедеона да осбоводи народ՝а му
      • §. 94. Гедеонъ са ополчава срѣщо Мадіамлянытѣ
        • [с.] 39
      • §. 95. Ражданьето на Сампсона и голѣмата му сила
      • §. 96. Сампсонъ, като порасте, прави злины на Филистимлянытѣ
        • [с.] 40
      • §. 97. Сампсонъ, затворенъ въ единъ градъ, откъртя градскытѣ врата
      • §. 98. Прѣдава са отъ жена си
        • [с.] 41
      • §. 99. Сампсонъ умира
      • §. 100. Ражданьето на Самуила
        • [с.] 42
      • §. 101. Богъ открыва на Самуила наказаніето, което готви на Илія
      • §. 102. Самуилъ открыва на Илія, което му Богъ каза
        • [с.] 43
      • §. 103. Бѣдствіята падатъ на Иліев՝а домъ
      • §. 104. Самуилъ послѣденъ сѫдникъ на Евреитѣ. Саулъ са избира царь въ 4390 год.
      • §. 105. Пьрвото прѣслушаніе на Саула
        • [с.] 44
      • §. 106. Іонаѳанъ сын՝а Сауловъ побѣдява Филистимлянытѣ
      • §. 107. Саулъ иска да убіе Іонаѳана
        • [с.] 45
      • §. 108. Саулъ отхвьрленъ отъ Бога за прѣслушаніе. Давидъ са помазва царь намѣсто него
      • §. 109. Саулъ са смутява отъ лукавъ духъ и Давидъ са призовава при двор՝а
        • [с.] 46
      • §. 110. Исполин՝а Голіаѳъ призовава Евреитѣ на бой
      • §. 111. Давидъ са прѣдставя за да са сбіе съ Голіаѳа
        • [с.] 47
      • §. 112. Давидъ излѣзва срѣщо Голіаѳа и го убива
      • §. 113. Саулъ завижда на Давида и не рачи да испълни обѣщаніето си
        • [с.] 48
      • §. 114. Саулъ са опытва много пѫти да убіе Давида
      • §. 115. Давидъ гонимъ отъ Саула щади го
        • [с.] 49
      • §. 116. Саулъ умира
      • §. 117. Давидъ оплаква смьрть-та на Саула
      • §. 118. Давидъ струва два голѣмы грѣха
        • [с.] 50
      • §. 119. Прокок՝а [Пророка] прѣдлага притча на царь-а
      • §. 120. Пророк՝а приспособява притчата на Давида
        • [с.] 51
      • §. 121. Давидъ пости и са моли за живот՝а на дѣтето
      • §. 122. Авессаломъ са подига срѣщо баща си
        • [с.] 52
      • §. 123. Удивителното тьрпѣнье на Давида
      • §. 124. Давидъ събира войска противъ Авессалома
      • §. 125. Авессаломъ са побѣдява
        • [с.] 53
          • §. 126. Авессаломъ са убива
      • §. 127. Давидъ оплаква загубата на сын՝а си
        • [с.] 54
      • §. 128. Давидъ умира
      • §. 129. Соломонъ иска отъ Бога мѫдрость
      • §. 130. Невразумително едно дѣло са прѣдлага на Соломонъ на сѫдъ
        • [с.] 55
      • §. 131. Соломонъ построява храмъ въ Іерусалимъ
      • §. 132. Соломонъ на старины пада въ безчиніе и въ идолопоклонство
        • [с.] 56
      • §. 133. Ровоамъ огорчава народ՝а
      • §. 134. Десеть-тѣ племена си избиратъ свой царь
      • §. 135. Маловрѣменното траянье на изралското [израилското] царство и крайа му
        • [с.] 57
      • §. 136. Исторіята на Товита
      • §. 137. Товитъ пази и между езычницытѣ благочестіето си
        • [с.] 58
      • §. 138. Товитъ погребява мьртвецытѣ
      • §. 139. Товитъ са гнуси отъ кражбата
      • §. 140. Съвѣтытѣ на Товита къмъ сын՝а му
        • [с.] 59
      • §. 141. Товитъ евява на сын՝а си, че е заелъ на Гаваила десеть таланты
        • [с.] 60
      • §. 142. Ангелъ Рафаилъ са прѣдставя за да придружи Товія
      • §. 143. Сьлзытѣ на Товіевата майка
      • §. 144. Товій са отърва отъ страшна рыба
        • [с.] 61
      • §. 145. Товій стигва въ Екватана
      • §. 146. Товій става гостъ на Рагуила
        • [с.] 62
      • §. 147. Гаваилъ дохожда на свадбата на Товія
      • §. 148. Безпокойствіето на Товита и на жена му
        • [с.] 63
      • §. 149. Товій са врьща при родителитѣ си
      • §. 150. Товій стига при родителитѣ си
      • §. 151. Товітъ добыва свѣтлината на очитѣ си
        • [с.] 64
      • §. 152. Ангелъ Рафаилъ са об՝евява
      • §. 153. Блаженната смьрть на Товита. Неговытѣ потомцы
        • [с.] 65
      • §. 154. Іудейскытѣ царье Авій и Аса
      • §. 155. Іосафатъ царь Іудейскый
      • §. 156. Іорамъ и Охозіа царье Іудейскы
        • [с.] 66
      • §. 157. Смьрть-та на Гоѳолія. Царуваньето на Іоаса
      • §. 158. Развращеніето и смьрть-та на Іоаса
      • §. 159. Амасія царь Іудейскый
        • [с.] 67
      • §. 160. Азаріа и Іоаѳамъ царье Іудейскы
      • §. 161. Ахазъ царь Іудейскый
        • [с.] 68
      • §. 162. Іезекіа и неговото благочестіе
      • §. 163. Обсадата на Іерусалимъ; избавленіе
        • [с.] 69
      • §. 164. Смьрть-та на Езекія
      • §. 165. Беззаконіето на Манассія. Негов՝а плѣнъ и тьрпѣніето му
        • [с.] 70
      • §. 166. Аммонъ, неговата смьрть; благочестіето на сын՝а му
      • §. 167. Іехоніа и братьята му царье Іудейскы
        • [с.] 71
      • §. 168. Даніилъ и тримата отроцы са въспитаватъ въ палат՝а на Навуходоносора
      • §. 169. Тримата отроцы въ огненната пещь
      • §. 170. Даніилъ въ ямата на расланытѣ
        • [с.] 72
      • §. 171. Исторіята на Есѳиръ, жената на Артаксеркса
      • §. 172. Мардохей извѣстява на Есѳирь, за опасность-та на Іудеитѣ
        • [с.] 73
      • §. 173. Гнусната смьрть на Амана
      • §. 174. Киръ царь Персидскый като прѣвзе Вавилонъ освободява Іудеитѣ
        • [с.] 74
      • §. 175. Състояніето на Іудеитѣ слѣдъ врьщаньето имъ отъ плѣн՝а
      • §. 176. Исторіята на Маккавеитѣ
      • §. 177. Твьрдость-та на Елеазара
        • [с.] 75
      • §. 178. Мѫченичеството на една майка и на седемь-тѣ ѝ дѣца
        • [с.] 76
        • [с.] 77
        • [с.] 78
      • §. 179. Ревность-та на Маттаѳія и на сыноветѣ му
      • §. 180. Смьрть-та на Маттаѳія. Пьрвытѣ дѣйствія на Іуда Маккавея
        • [с.] 79
      • §. 181. Побѣдата на Іуда Маккавея надъ Никанора
      • §. 182. Іуда побѣдява Лисія
      • §. 183. Іуда очистя оскверненыйа отъ невѣрнытѣ храмъ
        • [с.] 80
      • §. 184. Явны закове на Божіето прѣдстателство къмъ Іуда
      • §. 185. Богъ наказва Антіоха
        • [с.] 81
      • §. 186. Смърть-та на Антіоха
      • §. 187. Лисій са надвива вторый пѫтъ отъ Іуда Маккавея
        • [с.] 82
      • §. 188. Евпаторъ са ополчва самъ си срѣщо Іудеитѣ
      • §. 189. Мѫжеството на Елеазара брата на Іуда Маккавея
        • [с.] 83
      • §. 190. Нечестіето на Никанора; неговото поразяванье и смьрть-та му
      • §. 191. Смьрть-та на Іуда Маккавея
      • §. 192. Іонаѳанъ замѣстя Іуда; неговата смьрть
        • [с.] 84
      • §. 193. Симонъ наслѣдова на Іонаѳана. Неговата смьрть. Негов՝а наслѣдникъ
      • §. 194. Іудея подвластна на Римлянытѣ. Иродъ царь. Мессія са ражда на 5,508 год. отъ създаніето на миръ
        • [с.] 85
        • [с.] 86
    • [Липсват страници]
    • Скратеніе на Новыйа завѣтъ
      • §. 1. Благовѣщеніе за ражданьето на Іисуса Христа
        • [с. 89]
      • §. 2. Іисусъ Христосъ са ражда въ Виѳлеемъ
      • §. 3. Ангелы благовѣствуватъ на пастыритѣ рождеството Христово
        • [с.] 90
      • §. 4. Іисусъ Христосъ са обрѣзва
        • [с.] 91
      • §. 5. Симеонъ пріема Іисуса въ об՝ятіята си
      • §. 6. Бѣганьето на Іисуса въ Египетъ. Избиваніето на дѣцата около Виѳлеемъ
        • [с.] 92
      • §. 7. Іисусъ дванадесетогодишенъ поучава въ храм՝а
        • [с.] 93
      • §. 8. Іоаннъ крьщава Іисуса въ Іорданъ
      • §. 9. Іисусъ са искушава отъ діавол՝а
        • [с.] 94
      • §. 10. Іоаннъ свидѣтелствува за Іисуса. Андрей, Петъръ, Филиппъ и Наѳанаилъ го послѣдуватъ
        • [с.] 95
      • §. 11. Въ Кана Іисусъ направя пьрвото чудо. Въ Іерусалимъ празднува пьрвата Пасха
        • [с.] 96
        • [с.] 97
      • §. 12. Іисусъ крьщава въ Іудея и Іоаннъ го исповѣда че е Мессія
      • §. 13. Іисусъ поучава Самарянката че трѣбва да слугувамы Богу съ духъ и истина
        • [с.] 98
      • §. 14. Самарянката проповѣда Христа за пророкъ
      • §. 15. Іисусъ като укори Назорянытѣ за невѣрството имъ, прѣсели са въ Капернаумъ
        • [с.] 99
      • §. 16. Іисусъ исцѣрява сын՝а на единъ царскый чиновникъ; призовава пакъ Петра и Андрея
        • [с.] 100
      • §. 17. Іисусъ исцѣрява бѣснуемыйа, тьщата Петрова и мнозина страждущы отъ сѣкаквы болѣсти
      • §. 18. Іисусъ повелѣва на Петра да хвьрли мрежитѣ, и са улавя много рыба; исцѣрява раслабеныйа, и призовава Матѳея
        • [с.] 101
      • §. 19. Іисусъ исцѣрява раслабеныйа на овчата кѫпалница
        • [с.] 102
      • §. 20. Іисусъ избира дванайсеть-тѣ апостолы и гы поучава на гората
        • [с.] 103
      • §. 21. Іисусъ поучава за Христіанскытѣ добролѣтели [добродѣтели], дава образъ на молба, и очистя единъ прокаженъ
        • [с.] 104
      • §. 22. Іисусъ исцѣрява слугата на нѣкой си сотникъ само съ слово, въскрьсява довицин՝а сынъ, оставя грѣховетѣ на една блудница
        • [с.] 105
      • §. 23. Іисусъ нарича свои дамашни онѣзи, които слушатъ словото Божіе и из՝обличава Богохулнытѣ фаріесеи
        • [с.] 106
      • §. 24. Іисусъ изговаря много притчи, и гы тълкува; съсъ дума, укротява вълнытѣ
        • [с.] 107
      • §. 25. Іисусъ исцѣрява двама бѣсны и кръвоточивата жена
        • [с.] 108
      • §. 26. Іисусъ напуща Назаретъ
        • [с.] 109
      • §. 27. Іисусъ провожда апостолытѣ на проповѣдь
      • §. 28. Іисусъ насыща петь хиляды хора съсъ петь хлѣба
        • [с.] 110
      • §. 29. Петъръ исповѣда че Іисусъ е светый Божій
        • [с.] 111
      • §. 30. Іисусъ казва че лукавытѣ мысли и работы осверняватъ человѣк՝а
        • [с.] 112
      • §. 31. Съ чудотвороніята си Іисусъ повдига народ՝а на славословіе кьмъ Бога
      • §. 32. Іисусъ заповѣда на ученицытѣ си да са пазѭтъ отъ Фарисейскыйь квасъ; и дава очи на слѣпыйа
        • [с.] 113
      • §. 33. Іисусъ дава на Петра ключеветѣ на небесното царство
      • §. 34. Іисусъ са прѣобразява на Ѳаворската гора
        • [с.] 114
      • §. 35. Іисусъ плаща двѣтѣ драхмы за храм՝а
        • [с.] 115
      • §. 36. Іисусъ зарѫча смиренномѫдріето и поправеньето на заблуденыйа
        • [с.] 116
      • §. 37. Іисусъ из՝обличава ученицытѣ за жестокость-та, и пріема другы седемдесеть апостолы
        • [с.] 117
      • §. 38. Въ Іерусалимъ Іисусъ са навѣтува отъ Архіереитѣ и Фарисеитѣ
        • [с.] 118
      • §. 39. Іисусъ отпуща блудницата, обличава онѣзи които са хвалѣхѫ за происхожданіе си отъ Авраама
      • §. 40. Іисусъ дава очи на слѣпыйа отъ рожденіе; из՝образява качествата на добрыйа пастирь
        • [с.] 119
      • §. 41. Іисусъ слѣдъ завръщаньето на седемдесеть-тѣ благодари Отца и поучава кой е ближныйа
        • [с.] 120
      • §. 42. Іисусъ исцѣрява бѣсныйа, осѫжда лицемѣріето и са навѣтува отъ лицемѣрытѣ
        • [с.] 121
      • §. 43. Іисусъ осѫжда Фарисейскыйа квасъ, лихоимството и прѣданность-та къмъ свѣтовнытѣ работи
        • [с.] 122
      • §. 44. Іисусъ прѣдставя непокаяніето пагубно, и окайва Іерусалимъ като пророкоубійца
        • [с.] 123
      • §. 45. Іисусъ поучава, като правимъ благодѣяніе, да не искамы да ни го врьщатъ, и кой е достойныйа неговъ ученикъ
        • [с.] 124
      • §. 46. Іисусъ прѣдставя колко е брогопріятно на Бога покаяніето, и колко богатството е причена за мѫченьето на безумнытѣ
        • [с.] 125
      • §. 47. Іисусъ исцѣрява десеть-тѣхъ прокажены; прѣдставя силата на молитвата
        • [с.] 126
      • §. 48. Іисусъ отъ работытѣ си показва, че той и Отецъ сѫ едно
        • [с.] 127
      • §. 49. Іисусъ показва неразлѫчаніето на брак՝а, допуща безбрачіето, благославя дѣцата
      • §. 50. Іисусъ казва че самоотвьрженіето е пѫть-а къмъ небесното царство
        • [с.] 128
      • §. 51. Іисусъ въскрьсява Лазаря
        • [с.] 129
      • §. 52. Іисусъ похвалява смиреніето, и са пріема гость отъ Закхея
        • [с.] 130
      • §. 53. Іисусъ въ Іерусалимъ съ ваіи и вѣтвы са посрѣща
        • [с.] 131
      • §. 54. Іисусъ из՝обличава пьрвосвещенницытѣ и пресвитеритѣ за непокорството имъ на закон՝а
        • [с.] 132
      • §. 55. Іисусъ укорява Фарисеитѣ, Садукеитѣ и законник՝а; прѣдсказва запустѣваніето на Іерусалимъ
        • [с.] 133
      • §. 56. Іисусъ чрѣзъ притч подбужда Апостолы тѣ да сѫ бодры, и из՝образява второто причествіе
        • [с.] 134
      • §. 57. Іисусъ урежда тайната вечеря; дава примѣръ на смиреніето; показва прѣдатель-а
        • [с.] 135
      • §. 58. Іисусъ са прѣдава чрѣзъ цалувка отъ Іуда, и са закарва въ двор՝а Архіероовъ
        • [с.] 136
      • §. 59. Іисусъ об՝евенъ повиненъ за смьрть тьрпи поруганія
      • §. 60. Іисусъ битъ прѣдава са на распетіе
        • [с.] 137
      • §. 61. Іисусъ распьнѫтъ помежду двама разбойницы
        • [с.] 138
      • §. 62. Іисусъ прѣдава духъ
        • [с.] 139
      • §. 63. Іисусъ са снема отъ крьст՝а и са погребява
      • §. 64. Молніеноснытѣ Ангелы благовѣствуватъ на мироносицытѣ Въскрьсеніето Христово
        • [с.] 140
      • §. 65. Іисусъ въ разстояніе на четыресеть дни са евява живъ на ученицытѣ си
        • [с.] 141
      • §. 66. Іисусъ въ день-а на Въскрьсеніето си четыри пѫти са евява
      • §. 67. Іисусъ привожда Ѳома въ вѣра, и ѣде съ ученицытѣ на Тиверіадското езеро
        • [с.] 142
      • §. 68. Іисусъ като настани апостолытѣ, възнесе са на небесата
        • [с.] 143
    • Поправкы
      • [с. 144]
    • [Последни страници и корица]
      • [Вътрешна страна на оригиналната корица]
      • [Оригинална корица]
      • [Вътрешна страна на задната корица]
      • [Задна корица]